AMD партнират със Samsung

Точно така – AMD партнират със Samsung. Но за какво? За нови графични ускорители, разбира се! AMD дебютираха новото си поколение графични карти този месец. Базирани на нова архитектура, носеща името RDNA, картите предизвикаха сериозен интерес от страна на геймъри по целия свят. Известно е, че видеокартите за настолен компютър са много по-различни от графичните ядра в смартфоните. Дали RDNA ще може да се смали до графичен ускорител за смартфони, като в същото време и да се развие в графична карта за сървъри и машинно обучение? Четете надолу, за да разберете. За твърде заетите, отговорът е „Да!“. За останалите – приятно четене. Ще ви отнеме около 6-7 минути.

AMD партнират със Samsung

Преди това е наложително да отбележим и защо изобщо е важно, че AMD ще си партнират със Samsung. Истината е, че след спада в последното десетилетие, абсолютно всеки договор на AMD бе важен за компанията. С появата на Ryzen първо поколение, AMD показаха на света, че не са се отказали и искат да бъдат значими на пазара. Второто поколение потвъди, че намерията им са сериозни, а третото… Нека кажем, че Ryzen 3000 серията се оказа почти пагубна за Intel.

Всичко това са приказки относно CPU-отдела на AMD. Договорът за лицензиране технология на RTG (Radeon Technologies Group) със Samsung обаче не е за процесори, а за графични ядра. Samsung смятат, че новата RDNA архитектура си струва – има ли причина да не им вярваме? Samsung не са единствени, между другото. Google използват графичен харудер от AMD за Stadia, Microsoft тестват AMD хардуер за предстоящи Surface устройства. Освен това, цялостно AMD решение ще има и в двете предстоящи конзоли – Sony Playstation 5 и Xbox.

Технически подробности

Енергийната ефикасност е ключова характеристика за всеки елемент в смартфоните – това е разбираемо. Размерът е ограничаващ не само за самите чипове, но и за батериите в подобни устройства. AMD постигат това чрез редица новости в RDNA. Нов тип двойни изчислителни единици (Dual Compute Units) и внедряването на L1 кеш памет намаляват процесите на писане/четене, което оказва сериозно влияние върху изчислителната ефективност на новата архитектура.

Друго огромно предимство на RDNA е възможността за селекция на размера на L2 кеш – между 64kb и 512kb. Това означава, че AMD могат да произведат един и същи чип с различни възможности спрямо изискванията за енергийна ефикасност и размери.

В GCN работата на ядрата се разделяше на 64 едновременни операции за всяко ядро. RDNA намаля броя до 32, тъй като преместването на данни за всяка операция е скъпо откъм разход на енергия. Макар работата на ядрото да изглежда намалена на пръв поглед, по-ниският брой операции дава възможност за още по-голяма способност за паралелни изчисления. Не всеки програмен ред може да насити всичките 64 празни места с непрекъсната информация и свалянето на броя им до 32 всъщност дава възможност на ядрото да изпълнява повече работа в подходящи сценарии.

В публикуван доклад относно новата архитектура, AMD показват всички детайли около промените и новостите в RDNA. Накратко, цитирайки превод от доклада:

За промяна мащабите на производителността от ниския до високия клас, различните графични процесори могат да получат увеличен брой шейдърни масиви (shader arrays), както и промени в баланса на ресурсите във всеки един от тях.

Просто казано

Освен промяна на броя шейдърни блокове или масиви и размера на L1/L2 кеш паметта, AMD могат да променят дори броя на рендърите (render backends). Това им дава огромна гъвкавост по отношение на сегментирането на всички крайни продукти, използващи RDNA.

GCN (старата архитектура на AMD) предлагаше гъвкавост откъм броя на изчислителни ядра (compute units) – AMD вече са правили това в графичните си решения за лаптопи. NVidia също имат подобно решение в лицето на SMX групите, съдържащи CUDA ядра (еквивалент на compute unit на AMD). Мобилният SoC на nVidia – Tegra K1 изполва само една SMX група, за да може да се впише в ниския енергиен бюджет.

RDNA е различна обаче. В новата архитектура говорим за много по-дълбока възможност за промени, а не само увеличаване или намаляне броя на изчлислителните ядра в графичния процесор. Промяната на съдържанието в отделните шейдърни масиви (известни още като шейдърни блокове) дава възможност за пълна оптимизация на графичния процесор спрямо нуждите на системата. Комбинирайте това с промяна в броя на изчислителните ядра и обема на L1/L2 кеш памети и получавате архитектура, която може да промени мащаба си от смартфони до огромни сървърни ферми.

Да, AMD изглежда ще успеят да постигнат всичко това и за пръв път от десетилетие насам имат истински шанс за покоряване на всички върхове в различните сегменти на индустрията. Смартфони, може би лаптопи, конзоли, компютри, облакът и сървъри – AMD, изглежда, са готови за всички предизвикателства!