Ревю на The place (2017) / Мястото – Мотив, избор, последици

Филмът, който искам да Ви представя, е една случайна, но сполучлива за мен находка, след  която се задълбочи интересът ми в работата на режисьора и сценарист Паоло Дженовезе. Като много други, започнах с по-популярната му продукция, а именно: „Перфектни непознати“ (Perfetti sconosciuti) от 2016 г., но темата на това ревю ще бъде следващият негов филм, който изгледах. Който затвърди вече създалото се в мен позитивно мнение за таланта на Дженовезе. Както заглавието подсказва – това ще бъде ревю на The place (2017) .

Описание:

• Оригинално име: The Place (2017)
• Формат: Филм
• Държава: Италия
• Година: 2017 г. 
• Жанр: Драма, Комедия, Фентъзи
• Режисьори: Паоло Дженовезе
• Сценаристи: Кристофер Кубасик (оригинална история), Пaoлo Дженовезе
• Главни актьори: Валерио Мастандреа, Марко Джалини, Алесандро Борги и др.
• Световна премиера: 09.11.2017 г.
• Премиера за България: 07.09.2018 г.
• IMDB / 7.1
• Времетраене: 105 минути

Изправени пред избора между добра и лоша новина, повечето хора предпочитат да чуят първо лошата. Затова и аз ще започна така – за съжаление, филмът не е създаден по оригинална идея, а е базиран върху краткия сериал „The Booth at the End“ със сценарист Кристофер Кубасик. За щастие, фактът, че е адаптация, е един от единствените минуси на кино версията, а свежият поглед на Паоло Дженовезе и като режисьор, и като сценарист спомагат за създаването на едни изключително интересни и въздействащи 105 минути. Сега  ми се иска да преминем към добрите новини.

История

Историята е интригуваща и ни грабва от самото начало. Накратко: на пръв поглед, случайна група от хора преплитат съдбите си, влизайки в контакт с мистериозна фигура, за която те вярват, че притежава силата да изпълнява желания, но в замяна всеки трябва да извърши определено дело, което не подлежи на обсъждане.
Темпото, с което ни се разказва тази история, не е бързо, но е равномерно и дава възможност на зрителя не само да се наслади на прекрасната кинематография, за която филмът печели наградата The Globo d’oro (позната по света като Италиански Златен Глобус), но и да размишлява върху темите и въпросите, които ни задава филмът – за човешкия избор с неговите мотиви и последици. Действието се развива в кафене, което носи името на продукцията, а събитията и героите ни се разкриват чрез диалог.

Герои

На първо място, искам да спомена нещо, което за мен е белег на един успешен модел – постоянната работа с определени актьори. В много от филмите на Дженовезе можем да забележим едни и същи талантливи лица. Великолепна актьорска игра и достоверност на образите – плод на години съвместен труд.
Образите на героите  са разнообразни, макар и типизирани, но по никакъв начин еднопластови. Всеки един от тях е ясно мотивиран. Всички са изправени пред избор. Всеки избор има последици.

„Дяволът е в детайлите“

• Мотив – какво диктува нашите желания? Его? Емпатия? Любов?
• Избор – на какво сме способни, за да осъществим своите желания? Колко и кого бихме пожертвали за своите цели?
• Последици – можем ли винаги да предвидим резултатите от собствените си действия? Ако можем, бихме ли променили своя избор?

The place (2017) сам по себе си представлява анализ. Анализ на обективно човешкото през призмата на субективно индивидуалното. Свободата на човешката воля е представена не само като привилегия, но и като отговорност. Филмът не осъжда действията на героите. Не симпатизира. Не проповядва. Това е оставено на нас – зрителите.

Какви са Вашите впечатления? Споделете ги с нас в КиноЗона, а аз ще завърша своето ревю на „The place“ (2017) с един цитат от филма:

-How do I know that you are not the devil?
-You don’t.