Зимен панаир на книгата с technology.bg

Завърши тазгодишният панаир на книгата в НДК. Този път имахме привилегията да не продаваме книги насред строителна площадка. Както и предния път, в панаира се включиха двама човека от екипа на technology.bg – Ник Гайдов и Колийн Ливингстън, съответно на щандовете на издателствата „Колибри“ и Сдружение “Книги-игри”.

Панаирът се проведе от 12 до 17 декември във вече обновения НДК. Щандът на „Колибри“ беше на третия етаж, а на Сдружението – на четвъртия. Традиционно изложението започна в понеделник с подреждането на щандовете, но отвори врати за посетители във вторник.

Интервюто с Ник и Колийн води Данчо Манов.

От колко време участвате в зимния панаир на книгата?

Колийн: Участвам, откакто издадох третата си книга-игра – „Ной“. Отидохме за пръв път на зимния панаир през 2015 г. като участници с моя съавтор, който се облече като кришнар с цел да привличаме повече купувачи. Принципно, имаме традиция да се костюмираме на нашия щанд, иначе хората ще ни подминат. Шампион в това отношение е Спасимир, познат още като Вилорп – на миналия пролетен смени поне 2-3 костюма.

Ник: Участвам от 2017-та, пролетен панаир на книгата. Това е второто ми участие, по-интензивно и по-наситено от предишното. На нашия щанд винаги има много хора и работата трябва да е на много високо ниво, за да можем да обърнем внимание на всички клиенти, и то качествено и ефективно. Подозирам, че с всеки следващ панаир на книгата ще ставам все по-добър в това.

 

Кой е вашият щанд? Какви издания имате?

Колийн: Помагам на щанда на Сдружение “Книги-игри”, основано покрай възраждането на жанра. Щандът ни се намира на четвъртия етаж по време на зимния панаир на книгата и на третия по време на пролетния. Заради организационните правила нямаме право на „запазено място“ – общо взето всеки път сме на различна локация.

 

 

Издаваме основно жанрова литература – фентъзи, фантастика и хорър. На нашия щанд има само интерактивна литература. Издаваме преводни и български книги-игри, имаме списание за книги-игри, сборници и различни поредици.

Ник: Аз съм на щанда на ИК „Колибри“, на третия етаж, точно пред ескалаторите. Пазим си това място по време на всяко издание на панаира, тъй като е много удобно и ключово – както за посетителите, така и за нас като участници. Според мен местоположението на един щанд може да бъде изключително стратегическо. Ние издаваме основно художествена литература – съвременна европейска проза, модерна класика от 20-ти век, скандинавска литература, малко фентъзи и малко фантастика. Имаме и доста педагогика, речници и помагала.

Какви хора се спират да купуват? Има ли навалици?

Колийн: Обикновено купуват старите фенове на жанра, които са били деца през 90-те и тогава са се зарибили. Имаме и немалко по-млади фенове, които сега са деца и тепърва откриват книгите-игри. Поредицата за малкото таласъмче на Никола Райков има доста почитатели малчугани. Книгата му “Добросъците” спечели наградата “Бисерче вълшебно” миналата година, а по-старите му книги също имат много и престижни награди.

При нас като цяло е спокойно, изключвайки един 24 май, когато бяхме на партера за пролетния панаир. Тогава на едно от момчетата му откраднаха чантата, портфейла и всички документи. Не си оставяйте нещата без надзор в НДК-то, някои хора обичат да играят персонаж-крадец на живо.

Ник: При нас винаги е навалица! Постоянно има страшно много хора и не ни стига площта на щанда, за да е удобно на всички. Въпреки това успяваме да изложим повечето важни и нови заглавия. Хора от всякакви възрастови амплитуди се спират при нас, като търсят нови книги и интересни издания на позабравени автори. Особено популярни са скандинавските трилъри и една нова шотландска трилогия, също в жанра трилър.

Как беше този панаир на книгата в сравнение с предния? Колко хора работеха на щанда, стигаха ли?

Колийн: Този панаир беше много по-добре от предния – първо е зимен, тогава хората купуват повече, и второ, ремонтните работи бяха приключили. На предния панаир условията направо прогониха посетителите – къртачи, падаща мазилка, прах, тухли и изкъртено навсякъде, забиваща аудио система. Да се чуди човек как ние издържахме.

В сравнение с предния зимен, нещата са почти идентични.

Иначе, при нас работата на щанда е на доброволни начала. Тримата основни издатели на книги-игри – Ал Торо, Вилорп и Никсата се сменят да дежурят на ротационен принцип. Никола Райков и художничката Мая Бочева наминават. Други автори и фенове също. Само в някои кофти часови пояси, например рано сутрин през седмицата, няма много желаещи да застъпят. В празничните дни пък идват и още хора от форума, фенове и автори, включително моя милост, и тогава става тъпканица зад щанда. Всеки обяснява нещо на някой, чете книга-игра, демонстрира костюма си… Спасимир дори го бяха снимали за телевизията, ето записа:

https://www.vbox7.com/play:d31f46824a&start=139

 

Ник: Традиционно зимният панаир на книгата е много по-силен от пролетния. Както каза и Колийн, след като вече няма ремонтни дейности, за всички е по-удобно придвижването и е по-приятно и чисто. Иначе, ние работим на две смени и въпреки това едвам се справяме с наплива от хора. На нас ни трябват минимум четирима човека на щанда, за да върви работата гладко. Понякога някоя книга свършва много бързо и трябва да реагираме навреме, за да си я дозаредим и да има за всички бъдещи клиенти.

Разкажете някой куриоз от този или от предни панаири на книгата.

Колийн: Имаше един куриоз, включващ моята книга, който за малко изпуснах (мисля, че бях навън за кафе или нещо такова). Някаква дама поискала да си купи “Ной”, за да провежда някакъв вид психологическо изследване. Друг куриоз пък беше, когато се опитах да продам на някаква жена “Голямото приключение на малкото таласъмче” от Никола Райков. Тогава тя се възмути: “Но това са демони, таласъми!”. Опитах се да я убедя, че това са малки таласъмчета, за дечица. “Имат рога, значи са демони!”, отсече тя и скоро си тръгна. От този панаир пък имах случай – приближава се сравнително възрастен господин и оглежда корицата на “Паднали ангели”. “Срамота! Ангелите трябва да защитават. А тия… гърмят!”, възмути се той. Обясних му, че така си е в историята, ченгето и мадамата са падналите ангели и всъщност защитават другите. Той се показа малко по-сговорчив, съгласи се с мен и даже пожела “приятна вечер”.

Ник: При мен се разигра следният куриоз – една от стажантките се опита да промотира книгата ни „Доброжелателните“ като оптимистична и приключенска книга. Самото заглавие описва живота в нацистките лагери на смъртта от гледна точка на един немски офицер. Книгата е изключително тежка, на моменти депресираща, и в никакъв случай това, което стажантката описа на хората. Самите клиенти търсеха нещо съвсем различно като стил и жанр, така че ми се наложи да се преборя с мнението на колежката и да „коригирам“ насоките.

 

 

Какво търсят най-много хората?

Колийн: Най-много се купува поредицата на Никола за таласъмчето от семейства с малки деца или пък за подарък. Извън нея, от книгите-игри за големи се продават сборниците “Призвание герой”, списанията и изобщо каквото е ново на щанда. От преводните неща в момента най-добре върви руската фантастична поредица “Хиперкосмос” и френският фентъзи мениджмънт “Герои”.

Гледаме за всеки панаир да излизат по 2-3 нови книги-игри, имаме кръг от почитатели, които минават специално на тези събития да попълнят пропуските – хем да видят всичко ново на едно място, хем да се възползват от промоционалните цени.

Ник: При нас хитът беше „На ръба на света“ на Томас Пинчън, книга, за пръв път издавана на български. Книгата се свърши за отрицателно време. Иначе, хората си търсят любимите жанрове и автори, които са чели преди и са запалени фенове. Отново скандинавските автори бяха доста търсени, както и утвърдени автори от цял свят, като например Льоса, Мураками, Лоран Гунел и други. Хит сред детските книжи бяха „Писма от Дядо Коледа“ на Толкин.

 

Как ви кара да се чувствате фактът, че все още има хора, готови да се редят на опашка за книги?

Колийн: Това обикновено се случва при големите издателства. Ние се справяме много добре за мястото, където обикновено ни слагат, но нямаме опашки. Често зад щанда има повече хора, отколкото отпред. Предполагам, че хората се редят и за качествена литература – примерно аз харесвам книгите на Милен Русков и се радвам, че той има много почитатели. Но хората се редят и за глупави книги на блогъри, които според мен е по-добре изобщо да не се пишат, особено пък когато са решили да представят за свои части от шоутата на любимия ми комик – Джордж Карлин. Или пък за биографии (преводни или родни) на известни в момента личности. Книгите-игри за героя Българ на Неделчо Богданов се продават добре и със сигурност имат потенциал да образуват опашки, но не при нас, а при Сиела, които ги издават. Лично аз имам смесени чувства към съвременните опашки за книги. Обикновено не е за нещо, което си струва.

Ник: Винаги е имало и ще има хора, които да се редят на опашки за книги. Особено по време на панаир на книгата. При всички отстъпки и намалени книги, читателите просто чакат, за да могат да си вземат повече заглавия за парите, които са си определили за книги. Тук ще направя един аналог с геймърите – както ние чакаме всички онези зимни, пролетни, летни и така нататък разпродажби на игри при големите онлайн ритейлъри, така и хората понякога изчакват цели няколко месеца, за да могат да си накупят повече книги наведнъж за по-малко пари. Това, от една страна, е добре за потребителите от финансова гледна точка, но в същото време се научават на тази практика и понякога редовната книготърговия си пати от това. И въпреки всичко винаги има заклети читатели, които да си купуват книги по всяко време и независимо от високите цени.