Начало / Гейминг / IndieZone / This War of Mine: Final Cut
This War of Mine: Final Cut

This War of Mine: Final Cut

Излязла в края на далечната 2014-та година, This War of Mine постигна ефективен жизнен цикъл, за който титани в индустрията – като EA и Ubisoft например, все още само мечтаят с бленувания от тях безкрайно доходен „live service“. Заглавия, които в по-голямата си част остават в колективната памет на интернет предимно с абсурдните си провали (Anthem). Но да карам по същество. Та, за This War of Mine сме си говорили вече в подробности, „а защо?“, ще попитате, пак искам да ви дудна за нея. Е, както казах, This War of Mine постигна доста дълъг жизнен цикъл. Или по-конкретно, от рилийза си през 2014-та година и до ден днешен, играта успя да задържи активна база играчи, получавайки в процеса една камара DLC-та, както и безплатни ъпдейти. Но всички хубави неща трябва да срещнат своя край. Приветстваме, макар и със смесени чувства – This War of Mine: The Final Cut.

 

Приключението досега

Отново напомням – вече подробно сме обсъждали This War of Mine ето тук, така че оттук нататък само tl;dr версията. Определено знаем как се играе и защо сме платили €20, така че събитията дотук:

2015 – Warchild DLC

Буквално просто дарение от €0.99 до €19.99 към фондацията със същото име. Стимулирани в известна степен от бонус ачийвмънти, добавени към играта, както и лотария. Повече в предишната статия.

2016 – The Little Ones DLC

Кажи речи същото, ама с деца. Не могат да ходят да събират ресурси или да пазят вечерно време, и за всички дела вкъщи изискват допълнително време за обучение. Любопитен факт – децата могат да свиват цигари, но не могат да варят алкохол. Или беше обратното. Едно от двете със сигурност беше вярно, но не помня кое.

2016 – Anniversary Update

Безплатен ъпдейт към играта, който добави три нови локации и алтернативен край на всеки сценарий. По-точно, вместо да чакате края на войната, събирате чужди семейни ценности по локациите и си плащате на каналджия да ви изкара от града преждевременно.

2017 – Father’s Promise

Първият от трите This War of Mine: Stories сценарии. Поставя ни в ролята на Адам – баща, опитващ се да спаси болната си дъщеря. Може би любимата ми от трите истории.  Няколко нови и няколко преправени, както и някои нови механики. Два различни възможни развоя на историята.

2018 – The Last Broadcast

Вторият сценарий от This War of Mine: Stories. Заставаме зад радиооператор и жена му, и се изправяме пред труден избор. Колко важна е за нас истината и готови ли сме да платим цената ѝ. Няколко нови и няколко преправени локации, както и нови механики.  Три различни възможни развоя на историята.

2019 – Fading Embers

Влизаме в ролята на Аня, която трябва да реши кое е по-важно за нея. Оцеляването на културното наследство на хората ѝ или оцеляването на хората ѝ. Отново – нови локации, нови механики и прочее. Три различни възможни развоя на историята.

This War of Mine: Final Cut

Ииии дойдохме си на думата. This War of Mine: Final Cut ще бъде последният ъпдейт на играта, изключвайки нужни бъгфиксове, които ще спомена след малко. Като за последно 11 bit Studios определено са се постарали. Виждаме:

  • Визуално подобрени и ремастърнати локации.
  • Локации от Stories DLC-тата добавени към базовата игра.
  • Ванила версия на играта.
  • Нов сценарий за базовата игра + нов персонаж – Ливия. Което на първо четене не звучи толкова впечатляващо, но Ливия е бременна и това определено се усеща като добавена отговорност, така че не подценявайте.

Като за последно

По принцип аз съм си малко заплес и въпреки чудесните възможности, които Steam ни дава за следене на кое-кога получава ъпдейти, рядко разбирам за тях своевременно. Та за пореден път за This War of Mine: Final Cut ме светна моят добър приятел Дани, който обича да докарва до 100% ачийвмънти всяка игра, която подхваща. Което не е трудно… за него. Аз съм си поставил за цел 75%. Някой ден. Но така де, аз лично се хвърлих с огромен ентусиазъм отново в игра, която обожавам. И малко се разочаровах. Оплакването ми е едно – бъгове. И по-точно един определен, макар че хората в Steam дискусиите докладват и други. Просто аз не мога да преглътна точно този един и реших да прекъсна, докато не го оправят.

This War of Mine: Final Cut

Няма да кокетствам – става дума за Sniper Junction локацията, в която трябва да бягаме от прикритие до прикритие след всеки изстрел на снайпера, който чуем. Защото докато презарежда, не може да ни простреля. Но след This War of Mine: Final Cut ъпдейта в новия сценарий с Ливия, при второ посещение, снайперът не стреля. Е, освен в случаите, в които сме на открито достатъчно дълго, че да ни удари. Което ме докарва до ярост, защото след близо 150 часа в играта съм развил оцеляването си в This War of Mine до изкуство и не съм склонен на компромиси. И въпреки немалко неуспешни и подлудяващи опити, чакам с нетърпение фикс, за да се завърна.

В заключение

Ако можехте да си изтриете паметта и да играете една игра отново за първи път, коя ще изберете? За мен това би била This War of Mine: Final Cut (купи оттук). Или в краен случай – просто This War of Mine. Знам ли, ако намаля кафетата, може и да доживея, докато изобретят нещо такова. Което не е малък стимул. Междувременно, ако This War of Mine ви изглежда като игра, на която бихте се насладили, а още я нямате, то с чиста съвест мога да ви я препоръчам. Особено с оглед на приближаващия сезон на намаления и разпродажби по всички лаунчери и дигитални магазини.

Коментирайте чрез Facebook

Мнения, критики, неточности - пишете ни, не ни жалете!

За Иван Иванов