Нобеловите награди за наука – сексистки, расистки и остарели?

Проблемите с Нобеловите награди в последните години (и не само)

Наскоро бяха раздадени Нобеловите награди за тази година. Това кара хората за малко да се замислят за научните открития и тяхната важност, а новините, свързани с наука, да достигнат до първите страници. Въпреки това Нобеловите награди за медицина, физика и химия все още представят остаряла, расистка, сексистка и изобщо погрешна гледна точка към науката.

Само трима лауреати всяка година

Броят на лауреатите е ограничен до трима в категория всяка година. Но науката с времето става все по-колективна дисциплина. Например в ЦЕРН колаборациите са от по няколко хиляди души. Вярно, не може да се наградят всички до последния постдокторант, но на кои от тях би следвало да се присъди евентуалната награда?

 

Науката е дисциплина, в която всяко ново откритие стъпва на много предишни. Например Нютон е казал, че е „висок, защото е стъпил на раменете на гиганти“, не само за да унизи основния си опонент Робърт Хук, който е бил нисък. Кеплер успява да формулира трите си закона въз основа на четиридесетгодишния наблюдателен труд на Тихо Брахе (и без съмнение голям брой асистенти). Айнщайн пък се опира на разсъжденията на Планк, Максуел и т.н.

Но докато преди е можело да се посочи водещата роля на един човек, който е вършел сам цялата работа, стъпил върху предишни трудове, сега повечето от задачите се поделят между много хора, без да може да се определи водещата роля на някой от тях. Това прави много труден избора на тези, които ще вземат наградата. Което ни отвежда до това, как се определя кой ще получи наградата за дадено откритие.

Нобеловите награди се дават основно на възрастни учени с доказан принос

Нобел определя условията за раздаването на наградите, наречени по-късно в негова чест, в своето завещание. В него той пише, че наградите ще се дават за най-голям принос за цялото човечество в областта на физиката, химията, медицината и физиологията, литературата и опазването на мира, извършен в рамките на предишната година.

В последните години обаче сме свидетели на награди, които се дават за принос отпреди 20-30 години, а лауреатите, тогава обещаващи млади учени, вече са възрастни професори. Проблемът е, че парите не следва да бъдат изхарчени за деца, внуци, вили, яхти и прочие (въпреки че лауреатът не се отчита на никого как точно е похарчил наградата), а за финансиране на по-нататъшната му научна работа. Наградите се раздават с цел да поощрят нови авангардни разработки и да дадат на авторите им финансова независимост, за да могат те да продължат да работят по тази тематика. Но с присъждането на наградите на вече улегнали учени за старите им постижения няма как наградата да послужи за бъдещо развитие на темата им. Те вече са дали каквото са могли.

При присъждането на наградите се пренебрегват жените, лаборантите и постдоците

Миналата година наградата по физика не се даде за откриването на гравитационните вълни, едно от най-важните открития за последното десетилетие. Вместо това тя отиде при трима теоретични физици, работещи върху екзотични състояния на материята. Една от причините може би беше, че откритието принадлежи на международна колаборация, наброяваща стотици учени. Как биха могли да бъдат избрани само трима, които да вземат наградата? Оказва се, че може, тъй като тази година наградата по физика отиде именно при Кип Торн, Райнър Вайс и Бари Бариш, пренебрегвайки много от сътрудниците им.

Същото се случи и с наградата за медицина и физиология, която беше присъдена за откритието за биологичния часовник. Наградата беше дадена въз основа на седем публикации с общо 25 автори. Типично за Нобеловите награди, никой от наградените не е първи автор на нито една от статиите. Първият автор в статиите за биология/медицина обикновено е човекът, направил лабораторните изследвания – обикновено някой докторант или постдок. А тези млади учени имат много по-голяма нужда от финансиране от назначените си на постоянно място професори.

 

Жените в световната наука представляват около 28,4 % към 2013 г., като само 11% от старшите учени са жени. В Съединените щати към 2010 г. само 18% от учените и инженерите са жени, а чернокожите и латиноамериканските мъже и жени са под 4% във всяка категория.

Що се отнася до Нобеловите награди, всички са чували за Франсис Крик и Джеймс Уотсън, получили наградата за откриването на молекулата на ДНК. Никой обаче не си спомня за Розалинд Франклин, по-педантичен от тях учен, чиито данни са споделени с двамата нобелисти без разрешението ѝ.

Още по-изумителна е историята на Естер Лидърбърг. Тя и съпругът ѝ Джошуа работят в областта на микробиологията. През 1958 г. той получава Нобелова награда за съвместните им разработки, но тя не получава никакво признание. Публикациите, въз основа на които е връчена наградата му, са основани на техника, изобретена от Естер, която се използва и до днес. Самата Естер присъства на връчването на наградата и на Нобеловата му лекция, в която той дори не се сеща да спомене нейния принос в откритията си.

Може да споменем също така Лизе Майтнер, откривателката на деленето на урана. Тя бяга от Германия в навечерието на Втората световна война, оставяйки разработките на колегата си химик Ото Хан, който впоследствие взема Нобелова награда по химия за това откритие. Майтнер така и не разделя Нобеловата награда с него, въпреки водещата си роля в проекта.

Освен тези три случая можем да приложим и малко статистика. От 204 лауреати на наградата по физика, само 2-ма са жени. В биологията са 4 от 175, а в медицината – 12 от 214.

 

Що се отнася до расовата дискриминация, повечето наградени са от европейско потекло, въпреки че в последните години има подобрение в тази насока.

Наградите са само в пет категории

Оригинално Нобел е заложил пет категории, в които да се присъжда наградата: физика, химия, медицина и физиология (една дисциплина), литература и мир. Впоследствие е учредена още една награда – за икономика. Има много дисциплини, за които няма Нобелова награда – например биология, екология и други.

Освен това комитетите не са съвсем обективни – Нобелови награди са се давали на „наши хора“ и за разработки с много съмнителен принос за обществото. Например през 1912 г. Нобеловата награда по физика е дадена на Нилс Густав Дален за изобретяването на „по-добър фар“. В същата година са били номинирани и Айнщайн, Поанкаре и Планк. Поанкаре, който пръв предполага съществуването на гравитационни вълни, е номиниран 51 пъти през живота си, но не е спечелил нито веднъж.

През 1926 г. пък наградата е дадена на Йоханес Фибигер за откритието, че вид червей може да причини рак, което впоследствие не се потвърждава. През 1927 г. е дадена на психиатъра Юлиус Вагнер фон Яурег, който лекувал сифилис с малария. Въпреки че доста от пациентите се излекували (по това време не е имало друго лекарство против сифилис), около 15% от тях умирали по време на лечението. През 1949 г. наградата по медицина отива при Антонио Мориц за измислянето на лоботомията.

Реформа на Нобеловите награди?!

Много хора си блъскат главите какво може да се направи за подобряване на връчването на Нобеловите награди. Една такава идея е наградата да се дава за откритие, а не на личност. Парите пък да се даряват на институт, свързан с полето, в което е извършено това откритие. Лошото в този случай е, че наградата става доста по-малко стимулираща и престижна, а паричният й еквивалент се превръща просто в поредния грант или договор. Друг вариант е да се сложи възрастово ограничение или пък такова по ценз (ако ученият е, да кажем, над 45 години или вече е постоянен професор, би имал доста по-малко полза от парите, отколкото младият учен), или да се въведе ограничение по време – ако откритието е на повече от пет години, не следва да може да се номинира за Нобел. Това би отсяло старите разработки, които така или иначе вече не са на върха си.