Откриването на гравитационни вълни промени астрономията. В момента се разработват сателитно-базирани системи, чиято цел е да разкрият най-големите загадки на Вселената. Оказва се, че екипът, който стои зад разработването на космическата обсерватория LISA, може да бъде изпреварен от съперниците им, които изпратиха в орбита китайският спътник TianQin.
Гравитационните вълни са нов прозорец във Вселената
Благодарение на тях можем да видим „невидимото“, например как се сливат черни дупки. Гравитационните вълни могат да ни разкрият някои от най-загадъчните събития на Вселената. Те вече откриха, че килоновите се образуват от сблъсък между неутронни звезди. За жалост, наземните ни детектори за гравитационни вълни са ограничени. Колкото и да са чувствителни, те могат да откриват само относително високочестотни събития. Това са къси и мощни гравитационни вълни, които ясно се открояват.
Напред към Космоса
Ако искаме да проникнем по-дълбоко в тази нова област на астрономията, трябва да отидем в дълбокия космос. Инструменти като LISA (космическа антена с лазерен интерферометър) ще бъдат достатъчно големи и стабилни. Те ще могат да засичат материя, попадаща в свръхмасивни черни дупки. Ще проникват във вътрешността на свръхновите, когато изчезнат. Може би дори ще усещат гравитационни вълни отекващи от най-ранните моменти на Големия взрив.
Конкуренцията води до напредък
Правилото, че конкуренцията води до напредък, важи и в астрономията. Към LISA, която ще бъде внедрена някъде през 2030-та година (вероятно и по-късно), ще се присъедини китайският спътник TianQin.
Според ново проучване, в някои ситуации спътникът TianQin може да се представи по-добре от LISA. Екип от теоретици е премерил възможностите им в теоретично състезание. Заключенията на учените са, че TianQin вероятно ще се представи много по-ефективно от LISA, както при ниски честоти, така и при най-високите, които и двата инструмента могат да измерват. Резултатите им са почти равни, що се отнася до наблюдението на средните честоти.
Оказва се, че китайският спътник TianQin може да е по-подходящ за откриване на гравитационни вълни от Големия взрив. LISA, от своя страна, ще може да открива по-лесно свръхмасивни черни дупки.
При всички случаи двете бъдещи обсерватории ще се допълват взаимно, ослушвайки се в тъмнината за гравитационно ехо. Те ще ни осигурят способността да виждаме невидимата Вселена.
Припомняме, че в момента се проучва възможността за създаване на течен телескоп, поставен в кратер близо до Южния полюс на Луната. Предложен преди 10 години, той все още чака своята реализация.
Ако желаете да коментираме темата, заповядайте в нашата Facebook страница Технологичното общество на България.