EП. 4: Sanitarium

„Sleep my friend and you will see
That dream is my reality
They keep me locked up in this cage
Can’t they see it’s why my brain says Rage“
Metallica, Welcome Home 

Sanitarium

Както ви обещахме миналата седмица (в ЕП. 3: Zombies Ate My Neighbors) – време е да си кажем добре дошли в света на Sanitarium. Свят на лудост, тъмнина, загадки, отговори и…вина. Свят, разположен измежду стените на мрачен санаториум за душевно болни, в който се събуждате без лице и без спомени.  Заобиколен от тревожните писъци на останалите пациенти, лишени от всякакъв разум и чувство за нормалност. Една грозна и страховита вселена (или може би няколко).

„Кой съм аз„, „как попаднах тук„, „как да избягам„?

Все въпроси, които ви изяждат отвътре и ви изправят срещу куп пъзели и загадки, целящи да съберат парченцата от погубеното ви съзнание.

Тънката границата между разума и лудостта

Действието в Sanitarium започва, след като героят ви става жертва на тежка автомобилна катастрофа. Миг по-късно сте в санаториум за душевно болни, без никакви спомени и в тяло омотано в бинтове. Макар да не знаете кой сте, другите болни ви наричат просто Мaкс. Оттук нататък, търсейки отговорите на въпросите си, Maкс навлиза в дебрите на санаториума, откъдето се озовава в различни чудати и неземни места. Да се опишат с думи тези локации е толкова трудно, колкото трудно е да кажем дали те са просто плод на болната му фантазия, дали са съвсем истински или по-скоро и двете. В един момент сте сред измиращо древно Ацтекско племе. После попадате в общество от гротескно деформирани деца, почитащи зло същество, познато само като „Майка“. И това е само една малка част чудатите реалности в главата на Макс. Едно е сигурно – играта безпощадно ви поставя на мястото на героя ви, завързан в своите бинтове, постоянно прескачащ между реалността и илюзиията.

Sanitarium намира своето развитие в 8 различни глави. Пътувайки през тях, вашият герой бавно връща спомените от изпочупения си живот. Действието върви нелинеарно и прескача в различни настроения и тоналности, което улеснява плавният й прогрес. Играейки, ще се сблъскате с множество силни емоционални сцени, като например момента, в който виждате семейството на героя ви да изпитва силна болка и скръб. Подобни моменти със сигурност ще държат скуката встрани от вас. Sanatorium e просто такава игра – пътешествие из мислите на един душевно болен човек. Влакче, което ви спуска рязко през сложния лабиринт от емоции, който е човешкото съзнание.

Подреждане на пъзела

Цялото това пътешествие е изобразено с една от най-креативните и в същото време странно красиви графики. Някак дизайнерите на Sanitarium са успели да намерят красота дори и в гротескното и да направят така, че тя да не изглежда цинично на фона на тъмното съдържание. Всичко това е поместено в стандартна изометрична гледна точка, която разкрива точно толкова, колкото трябва да видим. Менюто е опростено и е направено така, че да не отнема нито грам от вниманието, което трябва да отделяте на случващото се пред вас.

Пъзелите в играта са на средно-сложно ниво и за опитен любител на приключенските игри няма да представляват кой знае какво препятствие. Тяхната задача не е да ви накарат да си блъскате главата с часове, а по-скоро да ви водят из сюжетната линия, без да ви доскучава. За разлика от много адвенчъри, загадките са свързани по-скоро с вашето inventory и по-рядко са логически главоблъсканици. Екшън сцените са редки и отново са поставени, за да ви прехвърлят от едно състояние в друго и да ви изкарат от зоната, в която сте влезли.

Изход

Лакатушейки из крайните настроенията и емоции на човешкото съзнание, Sanitarium ни дава едно от най-завладяващите и въвличащи виртуални приключения, излизали някога. Ако сте готови да се потопите в него, помнете, че то ще изиска много от вас. Но не се заблуждавайте – изиграването на Sanitarium е повече от приятно геймърско изживяване. Въпреки тежката обстановка, то ще ви остави с приятното чувство за завършеност, което само сглобяването на труден пъзел може да донесе.

На Радослав Кавалджиев-Роро