Technology.bg Светът на технологиите
Повечето от вас (и от нас) свързват компютърните игри с удоволствие, технологии, ретро и модерност. Те могат да бъдат хоби, част от живота ни или пък дори професия. Компютърните и конзолните игри са от сравнително скоро в живота и бита на хората – има-няма половин век. Но всъщност този феномен има общо и с едно друго велико човешко изобретение – печатната книга!
Съдържание
Игровата теория и литературата
Много от любимите ни игрови заглавия са вдъхновени от известни класически автори, книги, писан и неписан фолклор, митология и прочие. Не един и двама велики геймдизайнери са стъпвали на раменете на литературни гиганти в процеса на създаване на шедьоври. Примери за такива са Ken Levine и Bioshock, Blizzard и StarCraft сериите, игрите с Batman и митоса на Lovecraft. Ние, от гейминг екипа на Technology.bg, се заехме с нелеката задача да започнем серия от статии, проследяващи велики за времето си писатели и техния принос към световната (отминала и съвременна) гейминдустрия. Може да прочетете първата и втората ни статии, разглеждащи влиянието на Робърт Хайнлайн и Джон Р. Р. Толкин – бащите на научната фантастика и съвременното фентъзи – върху компютърните игри. А сега е ред на младия и талантив съвременен руски автор – Дмитрий Глуховски.
Дмитрий Глуховски – творчество и живот
Дмитрий Глуховски е роден на 12 юни 1979 г. в Москва. Автор е на книгите „Метро 2033“, „Метро 2034“, „Метро 2035“, „Бъдеще“, „Здрач“ и „Разкази за родината“. Освен това е радиоводещ, колумист и военен кореспондент. Направил е първото в света пряко предаване от Северния полюс през 2007 г.
Глуховски израства в семейство на журналисти. Завършва училище с усилено изучаване на френски език и след това четири години и половина изучава журналистика и международни отношения в Израел. От 2002 г. до 2005 г. е работил в телевизионния канал EuroNews в Лион, Франция. След това се връща в Русия и започва работа в току-що създадения телеканал Russia Today. За три години работа там е обиколил половината свят, влиза в „кремълския пул“, бил е на космодрума „Байконур“, в отчуждената зона около АЕЦ Чернобил и на Северния полюс.
Сътрудничил е на Deutsche Welle и на британския телеканал Sky News. Докато е военен кореспондент в град Кирият-Шмон в Северен Израел, върху който се стоварват 80% от ударите на „Хисбула“, колегите му го смятат за шпионин, защото освен родния си език владее още английски, френски, немски, иврит и испански. От 2007 г. до 2009 г. работи в радио „Маяк“. В момента е колумист на изданията „Сноб“ и GQ. Няколко пъти в месеца го викат като експерт в радио „Эхо Москвы“.
Глуховски е женен и има дъщеря Емилия, родена през 2011 г.
Серията „Метро“
Първия си роман, „Метро 2033“, Глуховски замисля още в последните класове в гимназията и започва да пише в първите курсове на университета. Първата версия на книгата била готова през 2002 г. След като получил отказ от всички издателства, на които пратил ръкописа, Глуховски публикувал книгата безплатно в интернет, на специално създаден сайт. През 2002 г. това било изключително новаторско решение. През 2005 година книгата е публикувана от издателство „Эксмо“, а през 2007 г. от „Популярная литература“. Сега я издава издателство „АСТ“. Книгата става един от руските световни бестселъри, публикувани на 37 езика в общ тираж от над един милион екземпляра. „Метро 2033“ става основа на три видеоигри, по нея има бордова игра, а правата за филмиране са купени от студиото Metro-Goldwyn-Mayer.
Следващите му книги – „Сумрак“ (2007), „Метро 2034“ (2009), „Разкази за родината“, (2010), „Бъдеще“ (2013) и „Метро 2035“ (2015) също стават бестселъри и са преведени на много европейски и азиатски езици (включително български). Най-новият му роман е „Текст“, публикуван три дни след рождения му ден миналата година. Очаква се скоро да излязат и графичните му романи – „Пост“ и „Падаща звезда“.
В България книгите на Глуховски се издават от издателство „Сиела“. Освен това серията „Метро“ е послужила за вдъхновение на Гадината Проклета (Радомир Мирчев) и компания за създаването на настолната игра Bright Future.
Заветът на Глуховски
В бордовата игра по „Метро 2033“ всеки играч поема контрола над една от фракциите в метрото. За да спечели, той трябва да натрупа 10 победни точки. Точките идват от контрола над станции (всяка станция носи една точка) или изпълняване на различни куестове. Играчът разполага с армия и герой, а другите части от механиката включват събиране на ресурси, гласуване на нови закони и отблъскване на атаки на мутанти.
В Bright Future действието отново се развива в подземните тунели на метрото, но този път на родна почва – под днешна София. Играта е ролева, т.е. всеки играч може да играе само с един герой, а състезанието е за това кой пръв ще открие бункера под бившия партиен дом, пълен с храна, чиста вода и филтри за въздух, както и правилната цифрова комбинация за влизане в него.
Героите могат да избират между различни тунели, в които има поселища, постове (човешки или мутантски) или аномалии. Освен това нищо не им пречи да се сбият помежду си в тунелите. Играта има и кооперативен мод, в който всички играчи заедно трябва да спасят популацията в метрото от разрастваща се епидемия. За целите на разработването на Bright Future Гадината и неговият екип около година обикаляха софийските подземия и бункери. Мисля, че усилията им са си стрували.
Дмитрий Глуховски и компютърните игри
Глуховски не е като предишните двама класици от нашата поредица. Той е в апогея на творческия си живот и продължава да твори и създава качествена фантастика. За разлика от Толкин или Хайнлайн, Дмитрий Глуховски е директен вдъхновител на доста по-малко на брой компютърни игри. За сметка на това тези игри са дирекно и безапелационно последствие от книгите му.
Говорим, разбира се, за серията Metro. Започваме с „Metro 2033“, продължаваме с „Metro: Last Light“ и завършваме с общ подобрен римейк на двете – „Metro Redux“. Тази епична поредица поставя Глуховски в нашия каталог на литературните автори, повлияли на гейм индустрията. Игрите чудесно пресъздават атмосферата на постапокалиптичния свят на книгите му, докато вкарват и немалко оригинални и интересни шутър-елементи. Влизате в ролята на младия Артьом и започвате да громите мутанти и бандити. Метро серията може би е най-близо до титлата „духовен наследник“ на Fallout сериите.
Всъщност това не е всичко, което можем да очакваме от Глуховски в сферата на компютърните игри (индиректно, разбира се). Тепърва се очаква и трета част от поредицата игри за московското метро – Metro Exodus, където вече ще се насладим на дивите красоти на руската тундра, както и огромни, отворени пространства тип Far Cry! Насладете се на детайлите от видеото:
На добър път, Глуховски!
Със сигурност всички тези добри попадения няма да секнат скоро, тъй като очакваме още много творчески прояви от Дмитрий Глуховски. Всеки геймър, докоснал се до различното метро в руските руини след апокалиптична война, трябва да бъде благодарен и радостен, че в днешно време е свидетел на подобни синергии между литература и компютърни игри. Не винаги в наши дни се наблюдават такива директни последствия за гейм индустрията от творчеството на съвременен автор! Да си пожелаем повече книги от Глуховски в идните години, както и повече игри, успешно вдъхновени от тях.
