Образователна революция във Франция

Интересна комбинация между колеж и училище се появи във Франция. Тя променя из основи концепцията за техническо образование.

 

Без учители.

Без класни стаи.

Не се изисква диплома от средно училище.

Без такси.

Без личен живот?

Миналата седмица посетих Еколе 42, супериновативния „колеж“ в Париж. Основан и финансиран (80 милиона евро разходи за десет години) от Ксавиер Нийл, целта му е да промени напълно обучението по информатика. Въпреки че е още рано да се предвиди бъдещото му, колежът има потенциал да послужи за пример в областта на образованието като цяло.

Името 42 идва от световноизвестната книга на Дъглас Адамс „Пътеводител на галактическия стопаджия“ и представлява отговорът на въпроса за живота, Вселената и всичко останало. А дали Еколе 42 е този отговор?

Видяното в Еколе 42 определено ме порази. От момента на приемането училището притиска учащите като в тенджера под налягане, а работата нонстоп е задължителна. Разходката из сградите ме настрои дистопично, въпреки че на колежаните изглежда мястото им харесваше. Явно, както беше показано в Силиконовата долина, масите с джаги, забавните слогани и графити, както и промишленият дизайн са като балсам за душата на напрегнатите компютърни инженери.

Тази атмосфера обаче изглежда неуместна във Франция, страната на 35-часовата работна седмица и задължителната 6-седмична отпуска всяка година. Така че се чудя дали животът на техниците и инженерите е толкова различен спрямо нормалния начин на живот във Франция? Или просто такова е бъдещето и за французите е по-добре да приемат този път към успеха?

Какъв е принципът на работа в колежа? За да постъпите, попълвате заявление онлайн и решавате тестове, чрез които оценяват уменията ви да се справяте с проблеми. Въпросите не са фокусирани върху програмирането, тъй като училището се стреми да привлича хора от различни среди. Въпреки това по един показател се проваля, тъй като жените са по-малко от 2% от студентското тяло.

От тези тестове до „басейна“ се допускат три групи от по 1000 души. Тези групи от 1000 човека спят, ядат и работят заедно в училището в продължение на един месец през юни, юли или август. Те трябва да решават задачи по програмиране за много кратък период от време, като обикновено им се дават само 24 часа да изпратят отговорите си.

Участниците могат да използват само знанията, които носят със себе си (на „басейна“ няма достъп до интернет), така че трябва да ползват помощта на другарчетата си, за да решат задачите. Умението за колаборация и извличане на знания от останалите е жизненоважно.

300-400 души от всеки „басейн“, или общо 1000, се допускат до колежа всеки септември. Веднъж влязъл, човек завършва образованието си за три до пет години. Обучението е безплатно и всеки следва собственото си темпо, а учебният план е структуриран като видео игра. Нивото на участниците се измерва в точки. Когато съберат достатъчно, за да стигнат до ниво 21, завършват.

Училището е отворено 24 часа на ден и много от курсовете изискват сътрудничество с другите колежани. Очаква се всеки да бъде в училището колкото може повече, така че обичайните учебни часове са от 10 сутринта до 10 вечерта.

И въпреки че хората, създали тези курсове, работят в същата сграда, те няма да ви помогнат. Те не са учители.

Върши ли работа всичко това? Все още не знаем. Обучението в колежа започна преди три години и завършилите го едва сега излизат на работния пазар. Основателят Ксавиер вече е наел трима от тях в компанията си, Free.

Интензивността и вътрешната мотивация да завършат наподобяват живота на висококвалифициран програмист, особено по време на трудното му начало. Не всеки може да се справи и много кандидати отпадат. В Еколе 42 е много, много натоварено.

Макар че се чудя дали този колеж ще произведе напълно изперкали инженери или свръхпрограмисти, аз се възхищавам на инициативата. И съм съгласен с това, което един колега предприемач ми каза по време на обиколката: „Определено бих наел хора от Еколе 42.“

Текст и снимки: Мика Салми, предприемач