Technology.bg Светът на технологиите
Миналата седмица Фондацията World Wide Web обяви в отворено писмо, че ще „закрие“ и ще „затвори [своите] виртуални врати“ след 15 години работа, за да направи мрежата по-безопасна и по-достъпна.
Фондацията World Wide Web е основана през 2009 г. от Тим Бърнърс-Лий, човекът, който е смятан за изобретател на световната мрежа и дава възможност на обикновени потребители като вас и мен да разглеждат уебсайтове и да изтеглят файлове по интернет.
Когато WWWF беше създадена за първи път, само 20 % от населението на света имаше достъп до интернет. Днес тази цифра е нараснала до удивителните 70 процента без признаци на спиране – и успоредно с този растеж, все повече заплахи от измами, зловреден софтуер и хакери.
В отвореното писмо Бърнърс-Лий пише, че докато днешният интернет продължава да се изправя пред нови предизвикателства, през последното десетилетие са се формирали много отлични организации, които „защитават принципите на мрежата и правата на потребителите онлайн“.
Като такъв, Бърнърс-Лий ще отклони вниманието си от WWWF, за да може да доразвие визията си за Solid Protocol, който цели да ни донесе по-отворена и децентрализирана еволюция на мрежата.
Протоколът, който се разработва от 2015 г., е в съответствие с отворено писмо, написано от Бърнърс-Лий през 2023 г., в което той подчертава спешната необходимост от възстановяване на децентрализирания, контролиран от потребителите интернет, който той си е представял преди. Основателят на мрежата на няколко пъти говори за това как интернет е „доминиран от личния интерес на няколко корпорации“.
Писмото на WF продължава: „Отдаваме почит на невероятните партньорства, които създадохме с колеги, други неправителствени организации, правителства, частни донори и застъпници в пространството.“
Гледайки напред, Solid Protocol, понякога наричан Web 3.0, планира да структурира интернет чрез децентрализирани хранилища за данни, наречени Pods.
Малко история
Сър Тим Бърнърс-Лий е британски компютърен учен. Той е роден в Лондон и родителите му са били компютърни учени, работещи върху един от най-ранните компютри.
След като завършва Оксфордския университет, Бърнърс-Лий става софтуерен инженер в CERN, голямата лаборатория по физика на елементарните частици близо до Женева, Швейцария. Учени идват от цял свят, за да използват неговите ускорители, но сър Тим забелязва, че изпитват трудности при споделянето на информация.
„В онези дни имаше различна информация на различни компютри, но трябваше да влезете в различни компютри, за да стигнете до нея. Освен това понякога трябваше да ползвате различна програма на всеки компютър. Често беше просто по-лесно да отида и да попитам хората, когато пият кафе…“, казва Тим.
Тим смята, че вижда начин за решаване на този проблем – такъв, който може да има и много по-широки приложения. Вече милиони компютри са били свързани заедно чрез бързо развиващия се интернет и Бърнърс-Лий осъзнава, че могат да споделят информация чрез използване на нововъзникваща технология, наречена хипертекст.
Началото
През март 1989 г. Тим излага визията си за това, което ще стане мрежата в документ, наречен „Управление на информацията: предложение“. Вярвате или не, първоначалното предложение на Тим не е било прието веднага. Всъщност шефът му по това време, Майк Сендъл, отбелязва „Неясно, но вълнуващо“ на корицата. Мрежата никога не е била официален проект на CERN, но Майк успява да даде време на Тим да работи по него през септември 1990 г. Той започва работа с помощта на компютър NeXT, един от ранните продукти на Стив Джобс.
До октомври 1990 г. Тим е написал трите основни технологии, които остават в основата на днешната мрежа:
- HTML: HyperText Markup Language. Езикът за маркиране (форматиране) за уеб.
- URI: Унифициран идентификатор на ресурс. Един вид „адрес“, който е уникален и се използва за идентифициране на всеки ресурс в мрежата. Също така често се нарича URL.
- HTTP: Протокол за трансфер на хипертекст. Позволява извличане на свързани ресурси от цялата мрежа.
Тим написва и първия редактор/браузър на уеб страници („WorldWideWeb.app“) и първия уеб сървър („httpd“). До края на 1990 г. първата уеб страница е обслужвана в отворения интернет, а през 1991 г. хора извън CERN са поканени да се присъединят към тази нова уеб общност.
