Начало / Кино и TV / Ревю на 47 meters down (47 метра надолу) (2017)

Ревю на 47 meters down (47 метра надолу) (2017)

Както заглавието ви говори,  това ще е ревю на “47 meters down“, а режисьор е Йоханес Робъртс. На него му предстои да рибуутне поредицата „Заразно зло” и дано я направи по-добре от Пол В. Ц. Андерсън. Вече ви загатнахме за филма преди 2 години и ето, че времето за по-подробен очерк дойде.

Като за начало искам да отбележа, че филмите са два и в това ревю ще обърна внимание на първия. Съвсем скоро очаквайте и ревю за втория филм. И в двете части се разказва за хора, които биват приклещени някъде на океанското дъно и са преследвани от огромни и много кръвожадни бели акули. А проблемите им далеч не са само това.

сцена от филма 47 meters down

  • Оригинално заглавие : 47 Meters Down
  • Българско заглавие : Няма
  • Година на излизане : 2017
  • Жанр : приключенски, драма, ужас
  • Времетраене : 89 мин.
  • Линк към IMDB

“Водни“ ужаси – да или не?

Бих искал да отбележа, че принципно не съм особено голям фен на морски/океански ужаси и сървайвър хоръри, чието действие се развива някъде из океани, морета, рекички, поточета и подобни места. Основната причина за това е, че съм здраво стъпил на сушата човек и морето, както и плуването, са ми много далечни. А и каквото и да си говорим, нашето черноморие е толкова замърсено, че най-много акулите да мутират до някакви други чудовища…

Общо-взето трудно могат да ме впечатлят подобни филми. Някак не успявам да усетя заплахата, която се очаква да лъха от тях. Не и докато си седя кротко и спокойно на дивана вкъщи. Нека подчертая също така, че съм гледал и няколко други филма с акули-убийци и хищни риби. Сред тях класиката „Челюсти”, „Синята бездна”, „Мега звяр”, „Плитчините” (който е адски подценяващ зрителите филм), почти всички версии и продължения на „Пирани”  и принципно ми харесаха като филми, но не ме стреснаха. Нямаше дори един момент, в който да се напрегна и да съчувствам на персонажите, които биват изядени или разкъсани.

постер на филма 47 meters down

Да, но това беше преди да гледам „47 meters down”. Този филм е друга бира, както се казва. Йоханес Робъртс, а и актрисите, се справят блестящо със задачата да предадат ужаса на океанските дълбини, нарастващата паника от всичко заобикалящо и хищниците, които могат да ни превърнат в своя закуска.

А, сега…

Нека се потопим 47 метра надолу в дълбините на океана с “47 meters down“

сцена от филма 47 meters down

Историята накратко. Двете сестри Лиса (Манди Мур) и Кейти (Клеър Холт) отиват на ваканция в Мексико, където се запознават с двама “мехико мачос“. Момчетата ги канят на много интересно занимание – да се спуснат с клетка и да наблюдават акулите покрай тях. Разбира се мексиканските мачоси убеждават момичетата, че ще бъдат в пълна безопасност. Двете сестри се съгласяват криво-ляво и екипирани с оборудване за гмуркане се потапят в приключението на живота си, но за тяхно нещастие става инцидент… И тук започва интересното.

Лиса и Кейт попадат на 47 метра дълбочина, докато са в клетката. Заобиколени са от няколко хищни и много кръвожадни Големи бели акули, освен това са с ограничено количество въздух в бутилките. С нарастваща паника. А повърхността и спасителната лодка са само на 47 метра височина от тях. Но всичко е толкова трудно, когато водната шир ги е обгърнала, а трябва да запазят спокойствие. Защото паниката те кара да се задъхваш и да поемаш много повече кислород. И бавно страхът нараства – двете жени са попаднали в един много красив и същевременно с това адски опасен свят. На 47 метра дълбочина сред хищни бели акули, които дебнат и търсят начин да се доберат до храната си.

постер на филма 47 meters down

Впечатленията от филма

Една от причините филмът да ме впечатли толкова много е, че Йоханес Робъртс предава страха на зрителите не толкова чрез хищните акули, а много повече разчита на актьорската игра на Манди Мур (Лиса) и Клеър Холт (Кейт). Признавам си, двете се справят адски добре с това да накарат човек да настръхне и да му се иска да се цопне във водата, за да им помогне. Но по-вероятно е да не го направи. И да ги зареже да си умират… Все пак сме егоисти. Филмът разчита не просто на директния страх от хищните акули, а по-скоро на страха от удавяне, клаустрофобията от заобикалящата тиня и мрака на океана. Акулите са черешката към всичко останало. Кислородът на двете сестри намалява, времето изтича, а двете жени все още нямат път за бягство и се намират на дъното, където няма кой да им се притече на помощ.

голяма бяла акула

Малко реални факти

Това да си лаик по някоя тема понякога върши чудеса. Особено когато става въпрос за кино. Каквото и да си говорим, хиперболизирането често е част от това изкуство и ако се използва по адекватен начин, работи идеално за самия филм. Случаят с “47 meters down“ не е по-различен. Статистиките за акулите сочат, че в целия свят през 2018 г. е имало 66 на брой непровокирани атаки. Ако данните се осреднят спрямо последните пет години, се оказва, че всяка година има 84 нападения в целия свят. Погледнато в световен мащаб това е много малко. Всъщност шансът да ни нападне подобен звяр се свежда, статистически разбира се, до 11,5 милиона. Чувствам се късметлия, да ви кажа честно…

В САЩ са на първо място по подобни нападения, затова и филмите за такива хищници в повечето случаи работят идеално. Например през 2018 г. 48% от атаките в световен мащаб са се случили на територията на САЩ. Статистически Голямата бяла акула е на първо място по нападения над хора. Докато ние сме в България и най-вероятното нападение, което можем да преживеем в морето, е от онези парцаливи парещи гадини – медузите.

Голямата бяла акула е сочена за най-големия представител от целия надразред. На дължина може да достигне до 6 метра, а теглото й до 2,3 тона. А най-интересното е, че женската е по-едра от мъжкия.

ядосана бяла акула

Кръвожадни убийци?

Акулите, както във всички филми за хищници-убийци, са превърнати в кръвожадни и адски нападателни същества. В реалния свят всъщност  нападенията от акули са малко и принципно не нападат хора, освен ако не усетят кръв. Разбира се не бих искал да попадна на едно място с някоя подобна гадина, защото надали ще иска да си говорим приятелски.

сцена с нападение на акули във филма 47 meters down

Да се върнем към “47 meters down“

Бих искал да подчертая дебело, че не твърдя и никъде не заявявам, че филмът няма проблеми. Има и то не малко. Но ако човек е с подходящата нагласа да приеме, че това е сървайвър хорър филм, а не реалност, и се наслади на случващото се на екрана, то тогава определено ще се  изкефи на това, което гледа. Затова горещо препоръчвам да изгледате целия филм и да се насладите без да съдите прекалено строго “47 meters down“.

Манди Мур и Клеър Холт с кадър от снимачния процес на 47 meters down

Някои любопитни факти и противоречия относно продукцията.

  • По принцип, колкото по-надълбоко се спуска даден водолаз, толкова по-бързо му свършва въздухът в кислородната бутилка. Така че, ако се съпостави количеството въздух, което имат в бутилките си, спрямо дълбочината на която се намират, то двете сестри биха имали въздух само за около 15 минути.
  • За да успеят да пресъздадат по-успешно и реалистично подводната атмосфера и организмите, които виреят на дъното, от екипа нарязват наситно броколи. Манди Мур споделя, че усещането е силно неприятно и се чувствала все едно е в супа.
  • Оригиналният дистрибутор на филма “Dimension Films“ не харесва работното заглавие (“47 meters down“) и затова го прекръстват на „In the deep”. Те продават правата за филма на “Entertainment Studios“, които пък избират точно работното заглавие на филма като по-добро и съответно го преименуват отново. Преди сключването на сделката обаче “Dimension Films“ издават някои ДиВиДита и заради това филмът може да бъде срещнат и с името  “In the deep”.
  • За филм, чийто бюджет е едва 5,5 милиона долара, “47  meters down“ успява още с откриващия си уикенд да възвърне инвестицията като достига 11,205 милиона долара. В световен мащаб, като крайна печалба, достига 62 милиона долара. Не е връх, но все пак е доста добър резултат.
  • Манди Мур и Клеър Холт се научават да се гмурката именно за този филм.
  • Координаторът по визуалните ефекти Марчин Колендо споделя, че водата е имала много специфичен, мрачен вид с миниатюрни частици и отблясъци от повърхността. Това е създало истинско предизвикателство за поставянето на CG акула, която да изглежда достоверно в подобна среда. “Нашият 3D отдел свърши страхотна работа и създаде един огромен архив от правдоподобни акули. Всеки ден виждах на екраните на мониторите им как гледат тонове материали с акули, като се започне от поредицата Синята планета, премине се през научно-популярни филми, снимки и най-вече на кадри с гмуркачи в клетка сред акули.“

За край – интервю с Манди Мур и Клеър Холт за заснемане на подводните кадри, с което приключва моето ревю на “47 meters down“. Заповядайте да обсъдим филма в КиноЗона.  А и ето Ви един интересен факт – не всички акули са студенокръвни!

Коментирайте чрез Facebook

Мнения, критики, неточности - пишете ни, не ни жалете!

За Светослав Богданов