Майнинг с видеокарти – последиците

2018 година по това време беше невъзможно да си купиш видеокарта на официално обявената цена; или RAM памет; или захранване за компютъра. Беше ужасно поради една проста причина: майнинг с видеокарти. Всички цени бяха до небесата, но имаше лъч светлина в края на тунела. Година по-късно цените започнаха да се нормализират и всичкия вдигнат прах вече спадаше. Каква е картинката, която се оформи тогава? Какво можем да научим от нея, за да навигираме в привидно повтарящия се сценарий тази година?

Кратка хронология

nVidia

Jensen Huang – президент и изпълнителен директор на компанията.

  • Януари, 2018 г.: GTX 1080 ti стига до рекордно-висока цена от пускането си на пазара – 1200$;
  • Октомври, 2018 г.: същата видеокарта пада до нормалната си цена от преди 2 години – под 800$; т.е. картите са все още на цени от преди две години;
  • Ноември, 2018 г.: излизат финансовите резултати за третото тримесечие, в което компанията не постига фискалните си таргети; пазарната стойност на компанията пада с около 23 милиарда долара;
  • Декември, 2018 г.: инвеститори търсят правата си, чувствайки се подведени от компанията и признанията ѝ относно влиянието на майнинга за криптовалути;

 

AMD

Lisa Su – изпълнителен директор на компанията.

  • Януари, 2018 г.: RX VEGA 64 стига до цена от 800$;
  • Май, 2018 г.: цената на AMD дяловете скачат с 30%;
  • Юли, 2018 г.: Лиса Сю обявява, че техният „крипто-бум приключи”;
  • Октомври, 2018 г.: същата видео-карта пада до цени под 500$; останалите им модели се връщат към нормални цени;
  • Ноември, 2018 г.: финансовите резултати на компания са 1.65 млрд. долара при очаквани 1.7млрд. – цените на дяловете спадат с над 20%, което връща финансовите резултати назад с почти половин година;
  • Декември, 2018 г.: все още няма съд за AMD;

 

За какво става дума?

Криптовалути и майнинг с видеокарти
Изображение: ipleaders

Не е трудно да се досетите: майнингът за криптовалути създаде големи ръстове в печалбите и на двете компании. Нарастващите печалби привличат инвеститори. А ние – компютърните ентусиасти – го карахме на хляб и сол, за да можем да си купим нова видеокарта. Освен майнинга, имаше и проблем с цените на DRAM, но това е отделна тема.

Какво всъщност се случи? Двете компании имаха огромна полза от крипто-бума и инвеститорите с готовност вложиха парите си в двата технологични гиганта. Промяната в пазара доведе до производството на по-голям брой видеокарти – големите майнинг ентусиасти купуваха десетки или дори стотици карти.

В рамките на 2017-а до началото на 2018-а година, въпреки завишеното производство, търсенето все още взимаше връх над предлагането. Това, логично, доведе и до още по-високи пазарни цени. Проблемът бе, че този бум приключи с появата на по-ефикасни и лесно достъпни ASIC-устройства (Application-specific integrated circuit) и спадът в цената на крипто-валутите. Наблюдаваният спад в търсенето беше кръстен „крипто-махмурлук” от Дженсен Хуанг – изпълнителния директор на nVidia.

Какво значи този спад за пазара на PC компоненти?

За нас – като потребители – традиционно значи по-ниски цени… до следващия бум. NVIDIA бяха изправени пред негативна преса и „изненадващият” спад в търсенето на видеокарти не им помогна. В рамките на около 15 месеца, цените на продуктите им скочиха двойно или дори тройно. Преди пускането на RTX 2000 серията на пазара, компанията е имала залежали над 100 000 бройки, базирани на Pascal (още познати като GTX 10**).

Въпреки това, нито NVIDIA, нито AMD бързаха да смъкват цените. Причината за това е и основата на тази статия –  с отшумяването на тенденцията за майнинг с видеокарти, търсенето им намалява драстично. Всички (неподготвени или излъгани) инвеститори бяха изненадани от лошите резултати на компаниите в пост-майнинг климата. Отне 3 години, но NVIDIA най-сетне спечелиха делото, което бе заведено срещу тях.

В комбинация с по-малкото продажби, вече става ясно защо видеокарти на по над 2 години задържаха високи или нормални цени толкова дълго време. Обикновено, при толкова дълъг жизнен цикъл, би се очаквал ценови спад – спад, който дойде твърде късно и за твърде кратко в случая на Pascal-базираните карти. Предстои да разберем дали това ще бъде вярно за последните поколения RTX, GTX и RX карти.

Но защо майнинг с видеокарти, а не със специализиран хардуер?

nvidia-cmp - чип, който да замести копането на криптовалути с видеокарти
Извлечение от официалната страница за CMP. Източник: nvidia

Съществуват и „професионални“ копачки и те спадат в категорията на ASIC устройства. NVIDIA, както при последната майнинг вълна, представиха своя професионален чип – CMP. Проблемът е, че това не решава казуса с недостиг на чипове. Този път, освен майнинг с видеокарти, имаме и пречки, свързани с COVID-19 – нарастнала нужда от PC за работа от вкъщи, проблеми с транспорта и производството, завишени цени на суровини и т.н.

Става ясно, че освен завишаване на цените и сериозния недостиг на чипове, майнингът създава трайни и систематични увреждания за потребителите. Тези увреждания вероятно ще бъдат още по-силно изразени заради пандемията. Вълна след вълна, майнингът разрушава пазара, но само от гледна точка на потребителите. По-малко „редовни“ потребители и геймъри имат достъп до хардуер, а малкото от тях, които намерят нещо налично, не е на нормални цени. Нормалните цени са резултат от ценообразуване за дадена демография. При майнинга, обаче, имаме ситуация, в която нормалната цена вече е майнърска цена – копачите изкарват пари от криптовалути. По този начин, компаниите имат оправдание да се отнасят към редовния пазар като B2B търговия – „миньорите“ изкарват пари от техните продукти, значи вече са бизнес.

Знаете ли кой друг отрасъл се изхранва с чипове? Сървърният пазар. Говорейки за двата пазара, дори езика е много сходен. При сървърите имаме сървърни ферми. При миньорите – майнинг ферми. Надценките при сървърния пазар са много по-големи от тези на масовия, а когато масовият е превзет от майнинг ферми, получаваме рецепта за увеличение на надценките и в този пазар.

Зората на карти за „еднократна употреба“

Източник: allpacka.com

При последния майнинг бум, компаниите научиха много. Видяха, че ако крият причините за приходите си, това може да им се отрази зле. Видяха, също така, че е трудно да задържат големи количества карти, произведени за копане на криптовалути на високи цени след срива на майнинг пазара. Отне време, но по време на RTX 2000 серията, GTX 10XX (базирани на Pascal архитектурата) заляха пазара на добри цени. Комбинирано с недостатъчното увеличение в производителността на RTX картите, пазара за карти втора ръка беше залят от оферти. Това допълнително смали временния прозорец за добри цени дори на пазара за използван хардуер.

Това не е вярно за специализираните копачки. След края на майнинг треската, специализираните устройства са тотално безполезни и така няма опастност от това да залеят пазара за техника втора ръка. Може би това е и основната причина голяма част от копачите да избират видеокарти. Дори криптовалутите да рухнат, закупеният хардуер все още може да бъде ликвидиран на пазара за употребяван хардуер, възвръщайки част от инвестицията. При закупен специализиран продукт, единственият начин за възвръщане на инвестицията е при следваща вълна в завишаването на стойността на копането за криптовалути.

Най-големият проблем в случая – отвъд липсата на чиста енергия – е, че дори по-ефикасни методи от майнинга с видеокарти или специализиран хардуер няма да решат проблема. Ситуацията ще бъде подобна на тази с рециклирането. Ако можем да рециклираме пластмасата, значи можем да си позволим да я ползваме повече, нали? Не забравяйте, че в „reuse, reduce, recycle“ цитата, рециклирането е на последно място. Преизползвайте, намалете консумацията и рециклирайте. Нищо от тези препоръки за справяне със замърсяването не може да намери лесно приложение при криптовалутите. Ще поговорим повече за това във финалния абзац.

Най-скъпата валута

Енергийна консумация на bitcoin копачите. Източник: deutsche welle
Енергийна консумация на bitcoin копачите. Източник: deutsche welle

Лесно е при разговор за валути да мислим единствено за стойността на валутата, но този параграф няма тази цел. Идеята е да илюстрираме колко точно енергийно скъпа и неефикасна е настоящата форма на сдобиване и трансфериране на криптовалутите. Както се вижда, дори при закръглени стойности, само Bitcoin изисква почти толкова енергия, колкото държава като Норвегия. Оставете това да потъне в ума ви за малко: копането на Bitcoin изисква толкова енергия, колкото е нужна на една цяла държава, за да съществува.  Вижте този линк за повече информация.

Интересен факт: консумираната енергия от Bitcoin на годишна основа е достатъчна за енергийните нужди на Кеймбриджки Университет за 738 години. Ако влагахме същите усилия в образованието в един-единствен университет, колкото за копане на криптовалути, този университет щеше да бъде енергийно-независим в продължение на над 170 поколения!

Обобщение за последиците върху хардуерния пазар

Тази част е лесна: майнингът с видеокарти е абсолютно полезен за производителите и вреден за потребителите, особено за тези, които не използват геймърски хардуер за копане на криптовалути. В краткосрочен план, компаниите се научават, че винаги ще се намери кой да купи продуктите им без значение от цената. В дългосрочен план, компаниите се научиха да гледат на тези възможности като отворени врати към по-големи печалби. Ако не сте схванали шегата, на компаниите не им пука особено много и консуматорите нямат особено голям избор.

Но, имат някакъв и е време да включим и себе си в тази категория. Всяка покупка е като гласуването. Ние – потребителите – гласуваме с портфейлите си. Нашият съвет е да гласувате разумно. Имате ли нужда от новите карти или от следващия ъпгрейд или просто искате да се поглезите? А, ако имате нужда от новия ъпгрейд, наистина ли не можете да намерите нищо на пазара за използван хардуер? Обновяването на компютърната техника вкъщи е лоша идея по време на бума на криптовалути и причината е ясна: този бум се реализира доминантно чрез майнинг с видеокарти. Какво ще спре компаниите от това да използват друго оправдание след края на сегашната „криптовълна“, за да поддържат цените си високи?

Разбира се, има и друга опция: как можем да бъдем сигурни, че това не е просто новото „нормално“? Възможно ли е копането на криптовалути като цяло, а не само като майнинг с видеокарти, да се превърне в нещо нормално? Отговорът е „Да!“, но само ако криптовалутите станат по-малко волатилни и се наложат като стандарт. Дори този сценарий, обаче, е вероятен за сравнително кратък период от време, защото копането с видеокарти е просто неустойчиво. Последиците за пазара на компютърни компоненти изглеждат крайно негативни. И все пак са почти незначителни в по-големия мащаб на ситуацията. Вижте следващия параграф, за да разберете защо това е не само вярно, но и важно.

Обобщение за последиците върху природата

Майнингът – и общата дейност на криптовалутите – е крайно енергийно неефективен процес. На годишна база, това създава условията за генериране на CO2, колкото още една цяла държава. И това е само от енергийната консумация на криптовалутите. Още един фактор за допълнителното генериране на CO2 е появата на специализиран хардуер за майнинг, който периодично става безполезен и се реализира като сериозен източник на т.нар. е-отпадък. Отпадък, който допълва метафората на криптовалутите като суверенна държава и я затвърждава с генерирането на допълнителен отпадък. Отпадък, с който не знаем какво да правим – точно, както не знаем какво с „обикновения“ отпадък на държавите.

А, ако всичко това не беше достатъчно, най-големият ни проблем в световен мащаб е, че нямаме стандартизиран инструментариум от готови решения за създадените проблеми. На глобално ниво, все още нямаме консенсус за експлоатацията на по-чиста енергия или пък за справянето с отпадъците. И това е рецептата за криптовалутите да се превърнат в новото нормално. Всъщност, може би вече са – загледайте се внимателно. Всеки го прави, няма достатъчно регулации под предтекст, че това ще убие идеята, има непредвидени последици, с които не можем да се справим. Типично „човешки стил“. Дори настоящият балон да се спука, очаквайте със затаен дъх продължението…

През това време, можете да заповядате в нашата фейсбук група – Технологичното общество на България – за дискусия по технологичните теми, които Ви вълнуват!

Коментирайте чрез Facebook

Мнения, критики, неточности - пишете ни, не ни жалете!

За Кямил Насуф

Likes computers, flowers, hummus, table tennis and writing.