Атмосферата на нашата планета значително се различава от това, което е била в зората на Индустриалната Революция. Оказва се, че имаме изкуствен енергиен щит срещу радиацията на космоса.
Изкуствен енергиен щит?
С напредването на радио технологиите и тяхното разпространение, нискочестотните сигнали, които се излъчват, са променили начина, по който горната част на атмосферата и Радиационния пояс на Ван Алън си въздействат. Ефектът, който тези радио вълни оказват, може би създава обвивка, която ни предпазва от космическата радиация. Нещо като изкуствен енергиен щит.
Поясите на Ван Алън представляват две зони, където частици с много висока енергия, изстреляни от Слънцето, се заплитат в магнитната сфера на Земята. По този начин се формират чифт пулсиращи и променящи се обръчи, които обикалят цялата планета. Ако тези обръчи преминат през някои сателит, частиците им моментално ще изпържат електрониката в устройството. Нещо като природен електромагнитен пулс (EMP).
Какво знаехме до сега?
„Традиционното разбиране е, че вътрешният край на външният пояс се движи нагоре и надолу с разрастването и свиването на атмосферата.“ коментира Фил Ериксон, физик в Масачузетският Технологичен Институт (MIT), занимаващ се с космическа плазма. Последните изследвания на двата апарата Van Allen показват, че тези движения са значително намалени в следствие на човешка намеса. Двата апарата са добре изолирани и имат за цел да изследват тази част от атмосферата. Техните показатели сочат, че движението на външният пояс е значително намалено. Това е причинено от голямото количество нискочестотни сигнали, продукт на човечеството. Подобни сигнали са широко използвани сред военните и навигацията.
Според доклада, статистическите данни сочат, че двата пояса на Ван Алън биват изтласкани надалеч от земна повърхност от 60те години насам. Това е периода, в който нискочестотните сигнали се популяризират. През 2015 слънчева буря имала силата да наруши значително цялостта на тези обвивки, но те почти не помръднали.
Как се е създал този щит?
Причината за това, според изследването, е че радио сигналите отблъскват слънчевата радиация обратно към космоса преди да бъде прихваната от магнитното поле на Земята. Все пак, нискочестотните вълни нямат достатъчно енергия за да отблъснат по-тежки слънчеви изригвания. Все още не разполагаме със защита от по-големи слънчеви бури и изригвания на протони.
Ефектите се оказват достатъчни за Морските сили на САЩ, за да планират пускането на DSK сателит по-късно тази година. Той ще има за цел да изследва дали предавател на вълни с ниска честота ще бъде достатъчен да го предпази от космическа радиация. Ако ескпериментът се окаже успешен, първият екипаж до Марс ще бъде изключително улеснен. Те няма да имат нужда от антирадиационни химикали на борда на апарата си.