Бутиковите кина са все още мираж у нас, но има надежда

За бутикови кина се говори още от 80-те години

Всичко лошо идва от запад, казваше инструкторът ми по шофиране, докато в неговата Лада 1500S аз се мъчех да не одраскам появилите си наскоро по нашите улици мерцедеси, ауди и БМВ.

Дали е бил прав или не, ще кажат социалните антрополози от бъдещето. Това, което ние можем да отбележим е, че не само спорни и съмнителни западни идеи покълват у нас. Има и нещо читаво в цялата работа.

Една тенденция, развиваща се успешно през последните години отвъд Ламанша, е създаването на бутикови киносалони. Идеята съвсем не е нова – за нея се говори от началото на 80-те години на 20 век. Но както казват руснаците: „всё новое, хорошо забытое старое”. Примери много – ибупрофенът, облачните услуги и прегръдката преди лягане. Развитието на консуматорското общество и изконното право да получаваш адекватно обслужване и продукти срещу спечелените с пот и труд пари, доведе до появата на нишови и бутикови пазарни сегменти – хотели, клубове по интереси, гурме щандове, закрити прожекции и плажове без деца и кучета.

„При нас ще се чувствате като у дома“ е губещо лого

Една от популярните шеги в хотелския бизнес гласи, че най-бързо фалират места с логото „При нас ще се чувствате като у дома”. Зад идеята за неконвенционални места за забавление и отдих хората търсят баланса между домашния уют, некичозния комфорт и уникалните преживявания.

В случая с бутиковите киносалони се разчита на външен дизайн, интериор и услуги, различни от тези на стандартните мултиплекси. Таргет аудиторията е сред по-зрелите и заможни представители на обществото, които са склонни да повярват, че прожекцията е само за тях, и да й се насладят в луксозна и релаксираща обстановка. Разчита се на ергономични мебели, функционално оборудване и безупречно обслужване. Програма, която е различна от холивудския франчайз, зареждане на заведенията за хранене с продукция от дребни местни производители, спокойствие и липса на тълпи – това са малка част от факторите, „съблазняващи” посетителите на бутиковите кина.

Бутиковите кина у нас се фокусират върху формата, а не съдържанието

У нас глобализацията и бумът на цифровите технология също промениха облика на киносалоните. Кариерата на кинаджията вече НЕ е да носи ролки, да лепи лента с лак за нокти, да озаптява младежи, превъзбудени от превъплъщенията на Жерар Филип и Ален Делон, или да раздава валидол на дами, потресени от съдбата на героите от „Слонът, моя приятел“.

Киносалоните, в чиито мраморни фоайета се криехме на хладно, за да разглеждаме снимки от „Каскадьори“ и „Голямата змия“ вече не съществуват. Тяхната функция иззеха моловете с огромни киносалони, с много екрани и универсилизирано обслужване. В България годишно се прожектират над 5400 филма в около 50 кина за цялата страна. Голям процент от тях се намират в молове и търговски центрове.

У нас идеята за бутиковото кино все още е фокусирана върху съдържанието, а не върху обстановката. Дали ще гледате датски филм седнали на сгъваем стол в зала на Регионална библиотека във Варна, или грузинска продукция потънали в соцреалистично плюшено кресло в Евро синема в София, е без значение – и двете преживявания са уникални. Съществуват и няколко Фейсбук групи, чиито членове организират домашни дискусии и прожекции на некомерсиални продукции. Въпрос на време е тези хора да открият инвеститори, запалени по киното. Тогава ще започнат да се наслаждават на бутикови филми в бутикова обстановка. Далеч от пуканките, скорострелните картечници и плоските шеги.