Чрез този течен телескоп ще видим най-древните звезди и как е изглеждало всичко преди Големия взрив, създал Вселената
Постиженията на астрономията през последните четири века са тясно свързани с развитието и разработването на иновативни инструменти. Все повече телескопите успяват да надникнат до границите на Вселената, до нейните най-ранни дни. Преодоляването на тези граници обаче изисква огромни скокове в мощността, но и още нещо. Една стара идея, предложена отново, може да се превърне в революционен проект.
Преди повече от 10 години екип от астрономи предлага идеята за Големия телескоп. Той наистина е голям и е предизвикателство за науката и инженерството. Заложено е телескопът да има основно огледало с размери от 100 метра. За да се постигнат, огледалото ще бъде направено от постоянно въртяща се отразяваща течност. Така тя ще приеме правилна параболична форма.
Ако си мислите, че това е трудно, нека продължим нататък – идеята е Големият телескоп да бъде разположен на Луната. Извън земната атмосфера, наблюдаването на звездите би достигнало безпрецедентна яснота.
Историята на Големият течен телескоп
Предложен за първи път през 2008 г. от екипа на Roger Angel от University of Arizona, проектът е наречен Лунен течно-огледален телескоп( LLMT). Статията е публикувана в The Astrophysical Journal, а екип начело с Anna Schauer е направил нови изчисления за силата на устройството. Според изчисленията астрономите ще могат да наблюдават нещо невъзможно в обозримото бъдеще – да наблюдават първите звезди във Вселената.
Първата планета, открита с помощта на съвременната наука, е Уран. Първоначално (през 1690 г.) е взета за звезда. Днес все по-мощните телескопи ни позволяват да изследваме все по-далечни обекти, формирани от все по-ранни космически времена.
Приближаваме се все повече до Големия взрив, обяснява Volker Bromm – теоретик, изследвал първите звезди в продължение на десетилетия.
„Най-новият космически телескоп „James Webb“ ( JWST) ще достигне времето, когато галактиките са се образували за първи път. Но теорията предсказва, че е имало още по-ранно време, когато галактиките все още не са съществували. Там, където за първи път са се образували отделни звезди – неуловимите звезди от населението III. Този момент на „съвсем първата светлина“ е извън възможностите дори на мощния JWST. Нуждаем се от „върховен“ телескоп.“
Проектът предвижда телескопът да бъде поставен в кратер близо до Южния полюс на Луната. Там той би трябвало да стои неподвижно, като изучава винаги една и съща част от небето. В същото време той ще събира достатъчно светлина, за да пробие неизвестността на космическите тъмни векове и да събере (сега) слабата светлина на тези далечни звезди от преди повече от 13 милиарда години.
Повече от 10 години са минали от представянето на идеята за течен телескоп. Дори да бъде одобрена и да бъде даден старт на работата по създаването му, ще го видим готов поне след 10, а може би и 20 години. Припомняме Ви, че телескопът Event Horizon е отнел на създателите си 20 години. Колкото и да ни се иска час по-скоро да погледнем отвъд началото на Вселената, ще трябва да почакаме. Убеден съм, че чакането ще си струва.
Ако темата Ви вълнува или лаптопът Ви ядосва, заповядайте да го обсъдим в групата Технологичното общество на България.