Technology.bg Светът на технологиите
Според фотографа и учен д-р Роджър Кларк, резолюцията на човешкото око е 576 мегапиксела
Разликата между зрителния ни орган и модерните телефони с около 12 MP е огромна. Но какво всъщност означава това? Наистина ли можем да сравним биологично създадените ни очи с изкуствено направените камери?
Резолюцията, машините и хората
Като започнем от огледално-рефлексните фотоапарати и стигнем до телевизорите с плосък екран, хората не спират да търсят устройство, което ще им осигури възможно най-гладката и жива картина. Но бързото напредване в оптичните и дисплей технологии търси отговора на друг въпрос. В кой момент човешкото око ще спре да прави разлика между резолюциите? Като имаме предвид разделителната способност на очите ни, може би ще успеем да отговорим.
Резолюция от 576 мегапиксела означава, че за да се създаде екран с достатъчно ярка снимка, така че човек да не може да различи отделните пиксели, ще трябва да се съберат именно толкова мегапиксела в пространство с размера на неговото полезрение. За да се стигне до тази технология, д-р Кларк предполага оптимална зрителна острота в целия обсег. Трябва да имаме предвид предположението, че очите ни ще се движат около сцената пред нас. Но при въпросния кадър разделителната способност спада до малка част от цялата – около 5-15 мегапиксела.
Фовея, сляпо петно и детективи
Причината е, че очите ни имат много недостатъци, които не биха били приемливи при камерите. Ние, хората, можем да виждаме с резолюцията от 576 мегапиксела в много малка площ от цялото ни полезрение, наречена „фовея“. Ние имаме и сляпо петно – това е мястото, на което зрителният нерв се среща с ретината. Движим очите си около една сцена, не само за да изстискаме от нея повече информация, но и за да коригираме несъвършенствата в нашата визуална система.
Въпросът каква е резолюцията на очите ни не е най-подходящият, който можем да зададем. Окото не е обектив на камера, правещ снимки, които се запаметяват в мозъка ни.
Очите ни са по-скоро като детективи. Те събират „улики“ от заобикалящата ни среда и ги доставят на мозъка ни. Той ги съединява и формира пълната картина.
В момента вече съществува екран с такава разделителна способност, при която очите ни не могат да различават отделните пиксели. Но що се отнася до ежедневните ни задачи, свързани с визуалното ни преживяване, приказките за резолюция са на далеч по-просто ниво.
