Technology.bg Светът на технологиите
Водещите организации в ИКТ индустрията – Асоциация Телекомуникации (АСТЕЛ), Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българска аутсорсинг асоциация (БАА) и ИКТ Клъстер изразиха сериозно безпокойство във връзка с обявените намерения за по-висок максимален осигурителен доход от 3000 лв.
Това се посочва в отворено писмо от бранда, изпратено до министър-председателя Бойко Борисов, вицепремиера по икономическата и демографска политика Валери Симеонов, министъра на финансите Владислав Горанов, председателя на Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание Менда Стоянова, председателя на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев, изпълнителния председател на Българската стопанска камара Радосвет Радев (БСК), председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев и медиите.
Ето какво пишат от там:
Изразяваме своята загриженост, че една такава промяна ще има осезаемо негативен ефект върху цялостния инвестиционен климат в страната, както и върху този сектор с висока добавена стойност и възможността му за растеж. В основата на този растеж е капацитетът ни да създадем стратегическа индустрия, базирана на стратегически талант, който е глобално конвертируем и за чието създаване, задържане и обратно привличане в страната работим активно. Като социално отговорна индустрия и добри данъкоплатци, подкрепяме осигуряването на по-добри условия за достойни старини,но не с цената на този погрешен модел и не с цената на противопоставяне на отделни групи хора в нашето общество“.
Според ИТ индустрията, ако една група получава повече, защото произвежда повече, а от там носи повече приходи в хазната, не е разумно да се демотивира, а обратното. Това е и пътят да се осигури траен източник на ресурс, който да се преразпределя, включително и към пенсионерите.
Решението да се увеличи прага на пенсиите, поднесено едновременно с повишаването на максималния осигурителен доход, би могло да се възприеме като противопоставяне на отделни групи хора и да засили острото усещане за несправедливост, да подкопае доверието в институциите и да застраши функционирането на държавността на системно равнище.
„Изненадани сме, че в години с бюджетен излишък се взема от генериращите висока добавена стойност, вместо да се инвестира в увеличаване на техния брой чрез инвестиции в образователната система за подготовка на повече специалисти. С резултатите от труда на заетите в ИКТ сектора не само се повишава потреблението, което е основен двигател на растежа в последните години, но и разработвайки и внедрявайки ИКТ продукти и услуги в българските предприятия се повишава конкурентоспособността им.
Отчитайки, че това намерение ще обхване близо 148 000 лица, от които една трета са заети в нашата индустрия, следва ясно да се осъзнае, че това ще засегне както служителите, така и работодателите.
Бихме искали да обърнем внимание, че съществува реална опасност от отлив на висококвалифицирани специалисти, който предвид съществуващия дефицит на кадри, не би могъл да бъде компенсиран по никакъв начин. Естествено, след отлива на специалисти ще ги последват и компаниите, които ще предприемат активни действия по преразпределение на своите разходи за заплати чрез наемане на повече хора в зони с по-добри икономически условия – например свободните икономически зони край Скопие и Ниш“, посочва се още в писмото.
Авторите му смятат, че икономическият резултат от това правителствено решение ще бъде
отрицателен – вместо да се акумулират повече средства, постъпленията ще намалеят, при това не само еднократно, а кумулативно, тъй като ще продължат да спадат и през следващите години.
Друго негативно следствие на увеличаването на осигурителните вноски (особено в комбинация с обсъжданото увеличаване на вноските по задължителното здравно осигуряване) ще бъде редуцирането, а дори и прекратяването на инвестициите от страна на компаниите в допълнително обучение и нови кадри в бизнеса, за развитие и мотивация на персонала, както и намаляване на капацитета на фирмите да отделят средства, ресурси и време за участие в социално отговорни кампании.
