Logan ревю – подобаваща кинораздяла с един любим комиксов супергерой

Logan е последният филм, в който Хю Джакман поема ролята на Wolverine. Ниската летва, поставена от предишните соло филми за най-емблематичния мутант от Х-men вселената, беше причината много хора да бъдат скептични към Logan. Вместо това обаче, пред нас стои определено един от най-добрите комиксови филми, правени в последните години.

Да, толкова ни хареса.

Ако правехме оценки на трейлъри, то този щеше да получи 11/10.

Сценарият е вдъхновен от Old Man Logan комикс сюжета – една от най-интересните комикс истории, създадена от Марк Милър. Ако не сте чували неговото име, то той е човекът зад Wanted, Civil War и Kickass комиксите (всеки един от тях – добре екранизиран). Самата Old Man Logan комикс поредица, както всеки един друг комикс, е наситена с много герои и злодеи, но всеки един от тях е в една напреднала възраст. Logan умишлено не взаимства от комикса – това е филм за много малко „герои“ и още по-малко злодеи. Това, което е запазено обаче, е фокусът върху възрастта на всеки един от участниците и как тяхното минало им въздейства.

Липсата на голямa подборка от супергерои позволява историята на филма да акцентира върху основните участници. Освен вече споменатите Хю Джакман като Лоугън и Патрик Стюарт като Професор Ксавие, участват още Стивън Мърчант като Калибан и  Дафни Кийн като X-23, като за Дафни това е първа (но далеч не последна) роля в киното. Самата сюжетна линия проследява появата на X-23 в живота на Лоугън, който е шофьор на Uber лимузина.

Самият той е видимо остарял – с прошарена коса и брада, и вече няма нищо общо с нацепената физика на Wolverine от предишните филми. Професор Х също е остарял – вече на 90 години, той живее в изоставена сграда някъде в Мексико и трябва да взима хапчета всеки ден, понеже страда от деменция и гърчове. За Професор Х се грижи Калибан, мутант албинос, чиято сила е да надушва други от неговия вид.

Хю Джакман катоWolverine през годините

Докато „шофира“ (т.е. пие, докато клиентите му се разхождат тук-там) лимузината си, към Wolverine се приближава жена, която иска от него да я закара някъде, заедно с дъщеря й. След известно количество драматургия, Лоугън се наема да откара момиченцето към крайната й цел  – Eden. Няма да навлизам по-навътре в историята, но ще кажа, че тя е сравнително линейна и без изненадващи обрати. Самият сюжет работи за филма, не изпада в прекалени клишета, но и не предоставя нещо невиждано.

От много места определят филма като един вид уестърн. Това е доста далеч от целта въпреки факта, че Шейн – един класически уестърн, е засегнат подробно в самата екранизация. Ако има тип филми, към които Logan може да бъде определен като структура и развитие, то това са така наречените „road movies“. Много типични „road movies“ тропи се използват от режисьора и сценарист Джеймс Манголд – нежеланието за пътуване в началото, форсираните обстоятелства, пречките по пътя, няколко крайни дестинации, малък брой главни герои.

Този подход има своите предимства, но също води и до един от най-големите недостатъци на филма. Нека да започнем с предимствата.

Голямото екранно време, отделено на протагонистите ни позволява по-добре да ги разберем – да видим какво ги „задвижва“, какво ги мотивира, с какво те се борят. Именно това време, отделено на Джакмановия Wolverine, ни позволява да видим неговите вътрешни терзания, треперенето на ръцете, оглеждането всеки път преди да си сложи очилата за четене, ясно изразеното накуцване, незарасналите белези, засиленият цинизъм към света и всички около него, желанието му просто да избяга от цялата мизерия, в която той и Професор Ксавие живеят…

Трябва да обърнем малко внимание на Патрик Стюарт и неговият Професор Х. Ако помните предишните филми, то той винаги е бил една централна, обединителна сила, един от най-силните мутанти на света. Водач на цял отбор супергерои, учител и директор, тук го виждаме като немощен старец, който има нужда от помощ да отиде до тоалетната. Старец, борещ се с ежедневните битови нужди, старец който сякаш си говори сам, който вече не може да владее страхотните сили, които се намират в главата му. Дори нещо основно – самостоятелното придвижване му е отнето – през цялото време Лоугън е зад него, бута количката му или направо го носи на ръце.

Да минем и към недостатъците, или поне основния недостатък за мен. Във филма почти няма предистория – от самото начало ни хвърля в едно бъдеще, без да знаем какво се е случило с предишните ни познайници от X-men вселената. Не знаем и защо няма повече нови мутанти – факт, който на няколко пъти се споменава във филма. Като цяло, не знаем почти нищо за миналото на героите, те са представени само в едно изолирано „сегашно време“, задачата да узнаем нещо повече за тях и тяхното минало е оставена изцяло на зрителя.

Ако сте върл комиксов фен, сигурно това няма да ви е проблем и ще знаете какво е станало в Уесчестър. Ако случайно не сте чели нужните комикси, то тогава вие сте оставени на сухо, опитвайки се да отгатнете какво може да е станало и защо няма други „естествени“ мутанти. Все си мисля, че това е проблем, който можеше да бъде решен по редица начини. Дали с малка начална експозиция, дали просто с представянто на новинарски емисии по време на начални надписи. В първоначалната версия на сценария дори е била заложена ретроспективна сцена, която отпаднала преди да започнат снимките. Защо бе Манголд, защо бе Джеймс?

За да се върнем отново към позитивните неща, нека поговорим малко за актьорската игра. Тя е чудесна от всички. Това е един от малкото филми от X-men вселената, в които на Джакман не му се налага да демонстрира напомпано тяло. Тук той демонстрира чудесни актьорски възможности и изиграва Wolverine като за последно. Патрик Стюарт също се представя превъзходно в ролята на 90-годишен старец с напредваща деменция. А малката Дафне Кийн, която играе Лора, е изключително попадение, макар това да й е първа роля. Между самите актьори се усеща една страхотна химия, което може би се подразбира – все пак и Джакман, и Стюарт вече имат доста мутантски часове зад гърба си.

Самият филм е с категория R – в него има много кръв, отрязани глави и добре заснети бойни сцени. Самото насилие обаче не е безцелно – то е точно на мястото си в този филм. Защото това не е поредната стилизирана X-men история за много герои, които се борят с архизлодеи.

Това е историята на един човек, видял твърде много от света, видял как твърде много от приятелите му умират. Един герой, който е готов повече от всякога да умре, и който няма да се предаде до последно, а винаги ще бъде готов да защити хората, които значат нещо за него. До последния си дъх.

–

След 2 часа в залата видяхме финала на последния филм, в който Хю Джакман наденва адамантиевия скелет. И 17 години след първата му поява на екран в тази роля, най-после се насладихме на добра соло прожекция за героя, който Джакман сякаш е роден да играе. И може само да ни е яд, че трябваше да мине толкова много време, преди Wolverine да получи качествен самостоятелен филм. Можем само да се радваме, че актьорите избраха точно тази възможност, за да ни кажат подобаващо „довиждане“.

А за тези от вас, които чакат за сцена след надписите – такава няма. Вместо нея, в няколко американски кина, преди самия филм, бе излъчен мини Deadpool 2 тийзър: