Из пъстрия свят на „Кало Змея“ – Интервю с Милен Хальов

„Кало Змея“ е първият издаден роман на Милен Хальов. Книгата има завладяваща история с интересни персонажи, които ще оцветят вашето съзнание и припомнят топли мигове от детството.

Интервю с Милен Хальов:

Здравей, представи се на нашите онлайн читатели.
Аз съм Милен с така обсъжданата фамилия Хальов, която, както се оказа в крайна сметка, произлиза от Хала. Така са наричали мой прадядо – Нино Халата.
Винаги съм обичал да разказвам истории. Като дете ги рисувах и разигравах с приятели, а като тийнейджър започнах и да ги пиша.
Към момента преподавам изобразително изкуство в едно частно училище и анимационно кино в частен колеж. С учениците си пасваме, а да говоря за кино на студенти не го приемам като работа. Още не мога да повярвам, че ми плащат за това.

„Кало Змея“ – фантастичен роман с митични същества от българския фолклор

Разкажи за основната идея на дебютния ти роман „Кало Змея“
Основната идея беше да напиша история за дете със суперсили. По-късно реших, че ще използвам нашия фолклор, за да развия сюжета.
Накратко:
Дванайсетгодишният Кало и неговата майка крият чудновата тайна – Кало е син на змей.
Проявявайки своите необикновени сили, той спасява единайсетгодишния Ерди и това слага начало на тяхното приятелство.
Но тайната на Кало е на път да бъде разкрита, когато срещу него се изправя мистично момче с чудовищен белег на лицето, което също има свръхестествени способности.
То преследва седмокласничката Йоана – момичето, което Кало харесва, и по-малката ѝ сестра – болнавата Рая. В борбата между двете необикновени момчета се намесват още магически създания, а за Кало става все по-трудно да различи приятел от враг.

Имаше ли трудности с цялостното изграждане на персонажите и откъде черпиш вдъхновение?
Винаги има трудности, но те са сладки. Предизвикателство е да изградиш историята така, че всички елементи да си дойдат на мястото. Преди да започна да пиша, за мен е важно да съм влюбен в персонажите, да са ми интересни и вълнуващи още докато са идея в главата ми. Оттам насетне, каквито и трудности да има в развитието им, ще се справя. Отначало ми беше най-трудно с Ерди. Знаех, че Кало трябва да има близък приятел, но какво щеше да прави този приятел, как щеше да бъде значим за историята – нямах представа. След като реших, че ще бъде дете от малцинствата и че ще трябва да се бори със страховете си, Ерди ми стана най-лесният персонаж за изграждане.

Вдъхновение черпя от моето детство, както и от учениците ми. Изобщо взимам много от училищната среда, в която работя. Всички учители, които се появяват в книгата, имат за прототипи мои бивши колеги. От децата единствената, която има прототип, е Йоана. Ситуацията там е забавна, защото всяко момиче, което познавам с това име (а те са много) си мисли, че съм писал за нея. Някой ден някоя ще уцели.

За каква аудитория е предназначена книгата?
Ако си говорим за възраст бих казал 8 – 15 години. Очертава се като момчешка книга, но получавам добри отзиви и от момичетата. Има чаровни моменти между Кало и Йоана, които им харесват.
Книгата е за всеки, който обича герои, чудовища и супер сили, за всеки възрастен, който си спомня детството с умиление, за всеки, който обича обрати, изненади и предизвикателства.

Какви оценки и коментари получаваш най-често?
Оценките дотук са положителни. Естествено, не всичко в книгата е перфектно, но това се отнася до всяка история разказвана някога.
Най-честите коментари са, че диалозите са живи и че краят е впечатляващ.

Официална премиера на „Кало Змея“

Наскоро беше официалната премиера на книгата. Сподели впечатленията си от събитието?
Имаше моменти, в които сякаш не бях там! Хубава емоция, голямо вълнение. Накрая се чувствах изцеден. Представях си, че ще обикалям баровете цяла нощ с приятели, а още в полунощ ми паднаха батериите.
Беше пълно с хора, дойдоха много мои ученици – бивши и настоящи, което ме изненада. Харесваме се с учениците, но те са деца и тийнейджъри и ми се струва, че повечето им тръпки са краткотрайни. Това, че дойдоха и ме гледаха с истински интерес, ми показа, че съм си свършил работата добре… и че продължавам да я върша добре. Създал съм връзка с тях отвъд училищните стени.
Чувствах, че съм сред приятели, а това е безценно. В такава среда няма страх от грешки и провали. Има любов и благодарност.

Образование и творческо развитие

Разкажи ни малко повече за творческия ти път до момента?
Завърших училище по изкуствата в Русе – „Професор Веселин Стоянов”, специалност графика. Печелих конкурси, преподавателите ми бяха доволни от мен, но винаги историята зад изображението си оставаше по-важна и в даден момент това ме спря да задълбая чисто технически в рисуването. Можех да му отделям още часове, но вместо това аз пишех.
Първия си ръкопис написах на 15 години. На няколко пъти се откъсвах от писането, когато ставаше много натоварено – в училище, в университета, после на работа, но то винаги намираше начин да се върне. Оказа се, че не мога да спра с писането даже и да искам, а това е показателно.

Обичах да рисувам, обичах да разказвам истории и най-логично ми се видя да продължа обучението си в НАТФИЗ – Анимационна режисура. Там за пръв път се сблъсках с понятието драматургия. Учих за различните видове персонажи, конфликти, какво трябва да съдържа един диалог и какво не трябва. А самата анимация ме направи аналитичен. Тя е изкуство, което съдържа в себе си всички останали изкуства и ми помогна да виждам цялостната картинка.
НАТФИЗ ми даде много!
Дипломният ми филм „Трафик” – късометражна анимация показваща човешката природа, се радваше на внимание. Обиколи фестивали в България и чужбина. Филмът има качества, но си личи, че е студентска продукция.

Фантастиката ли е твоят любим жанр?
Нямам любим жанр. Фантастичните образи и сюжети определено ме влекат, но понякога съм разтърсен от истории, които са напълно човешки и реални.
Знам със сигурност, че не обичам фантастика, скъсала всякакви връзки с човешкото, с човешкия конфликт, разбираемия конфликт. И най-епичната, извънземна, фантастична история трябва да съдържа в основата си разбираем човешки конфликт.

Продължаваш ли да рисуваш в свободното си време?
Да, но рядко. В месеца правя две, три рисунки, и то за да изкарам от себе си някаква емоция по бърз начин.

Графика или живопис?
По-скоро графика. Там може да си позволиш категоричност и минимализъм, все неща, които ми допадат. Живописта е страхотна, малко хора могат да я създават. Живописта е настроение и богатство… харесвам и нея, но се придържам към отговора по-горе.

Препоръчай ни книга, филм или сериал, които са ти направили силно впечатление
Дълъг списък ще бъде, ако не сложа ситната цедка.
За книга, винаги „Лолита” – красива, предизвикателна, необикновена и те кара да си съпричастен с човек, когото би трябвало да презираш.
Филм – „Черен лебед”, „Кучето, което спря войната”, „Терминатор 2”… там наистина са много.
Сериалите са нещо изумително. Стават все по-добри, защото телевизиите се променят. Появата на стрийминг платформите помогна изключително. Дори филмите в последните години се опитват да приличат на сериали. И все пак ще се върна към 80-те с една разкошна детска поредица „Тайнствените златни градове”. Това е първата детска история, от която бях истински впечатлен.

Има ли автор, който следиш с интерес?
Не. Информирам се за пътя, изминат от популярните автори – Стивън Кинг, Роулинг, Джордж Мартин, Сюзан Колинс, защото ми е интересно докъде може да стигнеш като автор на книги и през какво минаваш.
Често се случва да се прехласна по книга на един автор, после да съм изключително разочарован от друга негова история. Пак ще дам за пример „Лолита”, страхотна книга, но „Поп, дама, вале” отново на Набоков, ми беше скучна и съвсем невпечатляваща.

В каква посока смяташ да се насочиш след „Кало Змея“?
Ако се приема все така добре и създаде голяма аудитория, продължавам със следващата книга за Кало. Идеята е да бъде трилогия, така че историята ще се разгръща още много.

Какво послание ще отправиш към потребителите на „Technology.BG“?
Продължавайте да обичате това, което правите и заразявайте с любовта си останалите!

Творбите на Милен може да разгледате в неговия Behance профил.