Как печелят Интернет компаниите

Създаването на глобалната мрежа (World Wide Web) през 1994 г. поставя началото на същинската информационна ера и свободното ползване на информация. Все пак една от основните идеи при пускането е била да предостави на потребителите възможността безплатно да получават различни услуги.

Така и става, днес по-голямата част от сайтовете, които посещаваме и онлайн услугите, които ползваме, са безплатни. Можем да търсим информация в Google Search, да гледаме видеа в YouTube, да обновяваме статуса си във Facebook, и то без никой да ни кара да плащаме за каквото и да било.

Въпреки че не плащаме за повечето услуги и продукти, които ползваме в Интернет, повечето от компаниите, които ги създават, все пак печелят изключително големи суми. Това неминуемо води до един логичен въпрос: Как става? Как Google, Facebook и другите подобни компании печелят, след като услугите им са безплатни? Както се казва: „няма такова нещо като безплатен обяд“, нали?

Информацията като печалба

Ами, да, няма, защото дори когато не се налага да плащаме директно за нещо, което ползваме, ние го правим индиректно, с информация. Всеки път, когато използваме търсачка, пращаме имейл, обновяваме статуса си в социалните мрежи, компютърните алгоритми на сайтовете, които ползваме, наблюдават какво правим, кога и как го правим, и използват тази информация да научат максимално много за нас, нашите навици и интереси.

Компаниите собственици на сайтовете след това могат да продадат личната информация, събрана от нас, на рекламодатели, маркетингови компании, финансови институции и дори правителствени агенции.

И това е напълно нормално. Ако не сме съгласни да предоставим личната си информация на интернет компаниите, можем просто да не ползваме услугите им. Това разбира се би ограничило изключително достъпа ни до информация. Но такъв е животът. Все пак някой трябва да плати за тези услуги.

Други опции

Има, обаче, и други начини, по които сайтовете печелят. Социалната мрежа LinkedIn, например, освен реклами, използва и така наречения „freemium“ модел. Потребителите имат достъп до основните функции на дадена услуга, но си плащат за всички допълнителни опции. Това са възможностите за проверка на това кой ви е гледал профила и т.н. Освен LinkedIn, подобен модел на таксуване използва и Google за приложения като Drive. Плаща се допълнително, ако искате повече пространство от базовите 15 GB.

Услугата за музикален стрийминг Spotify също предоставя две възможности. Слушане на музика с вградени досадни реклами или платен абонамент и слушане без реклами.

Именно абонаментите трупат все по-голяма популярност през последните години. При тях потребителите плащат малка сума регулярно и ползват пълната функционалност на услугите, без да се налага да търпят досадни реклами и изскачащи отвсякъде съобщения. На подобен принцип работят услуги като Netflix и Amazon Prime.

Заключение

В заключение можем да кажем, че има три основни начина, по които печелят интернет компаниите. Събирайки лична информация от потребителите и продавайки я на рекламодатели и други институции, чрез предоставянето на базови услуги и таксуване за всички допълнителни екстри, и директно чрез платени абонаменти. Остава ние, потребителите, да решим кои услуги бихме искали да ползваме.

Източници: howstuffworks.com, mashable.com