История на технологията: Началото

Първите сечива на Каменната ера

Очевидно е, че науката и технологиите играят основна роля в живота на съвременните хора. Действителността, такава, каквато я познаваме не би била възможна без хилядите изобретения, улесняващи и надграждащи нашето битие.

Това обаче не винаги е било така. В далечни времена човечеството е употребявало най-обикновени подръчни материали, за да създаде своите първи оръдия на труда, положили началото на прогреса. И макар някои животни също да използват “инструменти”, само ние сме успели да ги усъвършенстваме до познатите ни днес мащаби.

Археологическите находки показват, че едно от първите сечива, създадено от първобитните хора, още преди повече от 1 млн. г. е брадвата от дялан камък. Тя служила за обработване на дърво и рязане на месо. Именно това изделие се явява своеобразен крайъгълен камък в развитието на човечеството. С появата си го отделя от света на приматите.

Източник: Johnbod, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16317744

История на огъня

Преди цели 100 000 г. пък човеците се научилил да контролират и огъня. Той също се превърнал в своеобразно оръдие на труда, след като ловците започнали да използват факли, с които гонели животните към мястото за засада.

Като цяло ловът оказва най-сериозно влияние върху развитието на първите хора. Колкото по-съвършени ставали методите за ловуване, толкова повече специализирани оръдия на труда се използвали.

Преди 13 000 г. е изобретен лъкът, който улеснил ловът на птици и малки животни. Успоредно с това, хората се научили да обработват дървесината.  Появили се първите лодки-еднодръвки, от които с помощта на дървени харпуни мъжете започнали да ловят риба.

Усъвършенстването на ловните умения променило човешкия живот. Истинската револяция обаче настъпила в периода на късния неолит между IX и VIII хилядолетие пр. н. е. Тогава била усвоена технологията на земеделието. Хората се научили да сеят пшеница и да събират реколтата.

Земеделието в древността

Ако до този момент за изхранването на един човек били нужни средно около 20 кв. км. за ловни полета, то с появата на земеделието териториясъс същите размери вече можела да изхранва десетки и дори стотици души. За свикналите с постоянния глад ловци, тази технология предоставила истинско изобилие от храна – настъпил първият златен век от историята на човечеството.

Характерно за първите земеделски общини е ръководната роля на жената – така нареченият матриархат. Това е разбираемо защото именно жената се занимавала със събирането на растения докато мъжът бил на лов, затова може да се смята, че жените са изобретили земеделието. Тъй като не ловците, а техните нежни половинки осигурявали основната част от прехраната, те се сдобили с привилегировано положение в обществото.

Земеделието става мъжка работа

Най-ранните земеделски инструменти били обикновени пръчки, с чиято помощ се изравяла земята. По-късно пръчките били усъвършенствани и тази промяна довела до появата на първите мотики. През IV хилядолетие пр. н. е. са създадени първите плугове, в които били впрягани волове. Тази технология изисквала по-голяма физическа сила и от този момент с орането започнали да се занимават мъжете, които отново си възвърнали господстващото положение в обществото – настъпила епохата на патриархата.

Развитието на селското стопанство избавя човечеството от глад и допринася за увеличаване на популацията на земеделските общини. Първите, от които възникнали на територията на Близкия Изток.

Още през VIII-то хилядолетие обаче започнал да се усеща недостиг на земи и на голяма част от земеделците се наложило да се разселят из земите на околните ловни племена. През VII хилядолетие на Балканите се заселили първите земеделци. Хиляда години по-късно те заели и долините на реките Дунав, Ганг и Инд, а в края на V хилядолетие достигнали до териториите на днешните Китай и Испания.

Новите дрехи на земеделците

Селското стопанство обезпечило прехраната на древните хора, но едновременно с това довело до появата на нови проблеми. Първоначално преходът към друг тип храна породил нов тип заболявания и изисквал достатъчно дълъг период на адаптация. След това възникнал проблемът с дрехите – първите ловци просто навличали животински кожи върху себе си, но с “опитомяването” на растения като лена започнали да се търсят начини за тяхната обработка. Така били открити преденето и тъкачеството.

Съхраняването на зърното, което било подложено на нападение от пълчища мишки е още една задача, с която древните трябвало да се справят. За този проблем те намерили наистина елегантно решение – първоначално започнали да измазват кошниците от слама с глина и да ги изпичат на огъня, но в последствие създали грънчарското колело и първите специализирани пещи за изпичане на керамика. Появило се грънчарството, а грънчарите се превърнали в първите професионални занаятчии.

Жилищата също претърпели изменение с появата на земеделието. Докато ловците се местели от място на място в търсене на плячка и обитавали колиби с лека конструкция и покрити с кожи, то първите земеделци живеели в далеч по-солидни домове. В началото жилищата им били изработвани от неизпечени тухли, след това тухлите били подложени на термична обработка в грънчарските пещи, но изпеченият кирпич бил скъп, затова намерил употреба само в облицовката на сградите.

Как медта променила живота на хората

Следващото важно откритие от това време е появата на първите медни оръдия на труда. Според някои историци това откритие станало случайно след попадане на руда в грънчарските пещи. Каквато и да е истината, медта първоначално не оказала забележимо влияние върху живота на земеделците. Тя била рядък метал и най-често се използвал за изработка на украшения. По-късно, около III хилядолетие хората се научили да добавят калай към медта, за да получат по-твърдия материал – бронз. От бронз се произвеждали оръжия и някои технически детайли като втулки за бойни колесници, но той бил още по-скъп от медта и появата му не довела до разпространението на метални оръдия на труда.

Появата на иригационното земеделие обуславя следващия важен етап от развитието на човечеството. То позволило на почвата да се възстановява по-бързо и довело до увеличаване на продукцията. Първите иригационни напоителни канали били създадени от шумерите през IV хилядолетие, а огромното увеличение на продуктивността довело до рязък скок в популацията и много от селищата нараснали до размерите на градове.

История на частната собственост

Увеличената популация на населението скоро довела до глад, в резултат на който много земеделци започнали да се отмятат от принципите на популярния по това време колективен труд, при който продукцията се дели по равно между всички. Станало ясно, че за разлика от лова в земделието общите усилия не дават преимущества пред индивидуалната работа, а по-работливите земеделци трябвало непропорционално да делят плодовете на труда си с останалите. Появила се частната собственост.

Частната собственост разделила хората на богати и бедни и променила коренно живота на древните. Освен, че довела до разпадането на родовообщинния строй, благодарение на нея възникнало лихварството, развили се първите занаяти, а представителите им започнали да разменят продукцията си срещу храна, в резултат на което се появила и търговията.

В резултат на измененията, които настъпили в живота на хората, градовете, търговията, занаятите, изкуствата и науката получили мощен тласък за развитие. Малко по малко започнало да се оформя едно ново общество, окончателно скъсало със света на ловците. Общество, което се научило да използва технологии, за да оцелява.