Илън Мъск: Автоматизацията ще принуди правителствата да въведат универсален базов доход

На световната държавническа конференция в Дубай Илън Мъск обяви подкрепата си за универсален базов доход.  По време на конрефенцията Мъск говори за бъдещето и трудностите, с които вероятно ще се сблъскаме в следващите сто години – включително относно изкуственият интелект (ИИ), автоматизацията и изместването на хората от работните им места заради нея.

Попитан за трудностите, с които цивилизацията ще се сблъска в близко бъдеще, Мъск обърна внимание на изкуствения интелект, който може да надмине човешкия.

„Дълбокият изкуствен интелект“ твърди той, „или генералният изкуствен интелект, който може да бъде по-интелигентен от най-интелигентния човек на Земята, е опасно нещо.“

Той продължи, наблягайки на нуждата да напредваме в областта на изкуствения интелект особено внимателно: „Трябва много да внимаваме как прилагаме изкуствения интелект и да бъдем сигурни, че изследователите няма да стигнат твърде далече. Понякога учените са толкова погълнати от работата си, че не могат да видят усложненията, до които тя може да доведе.“

Мъск също така изрази загриженост, че автономните технологии ще засегнат работните места и отбеляза, че вероятно много скоро ще имаме интелигентни автоматизирани системи от голям мащаб в областта на транспорта – може би дори в следващите няколко десетилетия. „Двайсет години са твърде кратък срок, в който 12-15% от световната работна ръка ще остане без работа“, каза той, посочвайки как автоматизацията ще повлияе например на автомобилния транспорт.

Универсален базов доход като следствие от масова автоматизация

Но закриването на работни места заради автоматизацията няма да бъде само в областта на транспорта. То ще засегне много отрасли. Ето защо Мъск твърди, че правителствата трябва да въведат универсален базов доход, за да компенсират ненужната работна ръка. „Не смятам, че ще имаме избор“ допълни той. „Мисля, че ще бъде наложително. Ще има все по-малко работа, с която робот не се справя по-добре от човек.“

Мъск обаче вярва, че проблемът е по-дълбок:

„По-сложният проблем е как хората ще намерят смисъл в живота си. Много хора го намират в работата си. Ако вече не си необходим, какъв е смисълът? Чувстваш ли се безполезен? Това е много по-сложен проблем от базовия доход. Как да сме сигурни, че бъдещето ще е такова, каквото искаме, каквото бихме харесали?“

Докато дискусията за универсалния базов доход продължава, много държави и организации разработват свои пилотни програми, с които да тестват този модел. Финландия например започна пилотната си програма тази година, инициирана от федералната институция за социално осигуряване Kela. Тя ще дава €560 на месец, освободени от данъци, на 2000 случайно избрани финландци. По подобен начин филантропската инвестиционна фирма на основателя на eBay, Пиер Омидяр, е дала 493 000 долара за финансирането на програма за универсален базов доход в Кения.

След няколко години (или дори по-малко) може би ще имаме достатъчно данни, за да разберем доколко ефективно решение е универсалният базов доход и дали Илън Мъск е бил прав.