Eп. 6: Dungeon Keeper

Как се развива действието в 99 % от видео игрите? Играчът влиза в кожата на „герой“, който изтребва стотици противници и им плячкосва сандъчетата със злато. После нахлува с взлом в нечие лично владение, обръща всичко наопаки и накрая се окичва със слава, бельото на някоя симпатична принцеса и вечно място във Валхала.

Вие как бихте реагирали, ако някакъв нацепен батка, мустакат водопроводчик или хърбаляк със спорен пол, като Линк Ви нахлуе във владенията и започне да разтурва злата империя, която с труд и пот се опитвате да изградите? Ще му наритате задника, разбира се. Е, точно това се случва в една от най-недооценените игри, правени някога – Dungeon Keeper.

Dungeon Keeper: Nine Circles of Hell Theme Park Manager

Dungeon Keeper е от онези игри, които трудно биха могли да се опишат с няколко изречения. Със сигурност тя не влиза в стандартите на нито един жанр, макар че най-общо е „стратегия„. За да разберете повече за играта, трябва да кажем, че зад нея стои брилянтният мозък на Питър Молиню. За тези от вас, които не знаят, Питър Молиню и неговата Bullfrog Productions (чиято душа бе изсмукана от EA), създават тъй наречения „God game“ поджанр. Говорим за всички онези игри, в които играчът поема ролята на божество, което използва своите свръхестествени сили за да управлява живота и развитието на неговите поданици.  Молиню е човекът, който стои зад Populous, Theme Park, Black & White, а освен това и зад Fable сериите. Казано така, не очаквайте Dungeon Keeper да е типичната „трупай ресурси – вдигай армия – ръш – повтори“ стратегия. По-скоро е нещо като „Nine Circles of Hell Theme Park Manager“.

Да си лош никога не е било толкова хубаво

За да сме съвсем точни, в Dungeon Keeper вие поемате управлението на подземна тъмница, която е свързана с истинския свят чрез магически портали. От тези портали пристигат вашите верни поданици, както и многобройните ви врагове. Сърцето на тъмницата (съвсем буквално казано) е това което я държи жива и ако бъде унищожено, тя загива. Очевидно осъзнали това, редица земни „герои“ с необяснима ярост ви се изсипват вълна след вълна, заграбвайки добитото от вас с пот на челото имане. Вашата цел е да отблъснете добродушковците, като за това трябва да работите здраво. Налага се да добивате ресурси от златни жили, да строите кокошарници, които да изхранват верните ви слуги, да им създадете условия за спане, тренировка и т.н. Както във всяко начинание, включващо много подчинени, те след време започват да се глезят и да искат по разнообразни услуги. Нали знаете – библиотеки, казина, садо-мазо стаи, гробища…простички неща.

Ако не друго, то управлението на слугите ви може да бъде доста забавно. Всъщност, всяка единица може да бъде вдигната от вас и захвърлена върху която и да е част на картата. Не е като да кликнеш някъде и да чакаш 30 минути някой имп да се предвижи до там. Просто хващаш, хвърляш и това е. Освен това имате ексклузивната възможност да шамаросате яко някои работник, за да си върши работата по-бързо и съвестно. Разбира се, ключът към продуктивността на всеки работник е добрия баланс между шамарите и пълния стомах. Така че не прекалявайте с пердаха.

Трябва да признаем, че като всяка сериозна организация и в тъмницата има не малко проблеми с работната ръка. Например, злите магьосници са страхотни в измислянето на нови магии, но могат да станат крайно унищожителни, ако им е скучно. Драконите са страхотни в битка, но само чакайте да видите какво става, ако не им платите навреме. A най-верният ви слуга – самият „Рогат“, може да бъде с доста труден характер. Всъщност, в Dungeon Keeper най-тежката задача е да държите подчинените си постоянно заети, нахранени и заплатени. Инак настава трудно-управляем хаос, сравним само с опашка в КАТ, когато не им работи  „системата“.

Светлина в Тъмницата

Dungeon Keeper не е и без своите кусури. Битките могат да бъдат доста еднообразни и понеже се водят главно като вие хващате единици и ги пускате по средата на патакламата – стратегия просто не е нужна. Поради спецификата на подземието, теренът също не предлага кой знае какво разнообразие. Слугите ви  могат да бъдат доста дразнещи, тъй като на моменти се сърдят без очевидна причина и вместо да се занимавате с развитие, вие трябва да се чудите, дали кокошарниците са достатъчно.

Въпреки това, Bullfrog са направили играта така, че тези проблеми да не ви развалят кефа. Прост метод за разнообразяване, е възможността да се вселите в съзнанието на някой от слугите ви. Така от първо лице може да си обикаляте свободно зандана, да участвате в битки, да нападате кокошарници… А да не говорим, че възможността да пуснеш Рогатия дявол върху нищо-неподозиращите ви опоненти, лично мен много ме забавлява.

Не е случайно, че при излизането си през 1997 година Dungeon Keeper получава много позитивни оценки. Играта има и втора част, която е също толкова добра. Всъщност, единственият ѝ минус е в това, че се придържа изключително строго към оригинала и  разликата с него е само в по-добрата графика. Но пък, когато е толкова забавно да си лош, какъв е смисъла от ненужни промени?