World of Warcraft – История за любовта от първо лице

Днес ще ви пълня главите с една малко по-различна статия, каквато не съм писал досега. За първи път се обръщам към вас от първо лице. Целта е да разкажа историята за собственото си начало и развитие в една игра, която обикнах през своите ученически години – World of Warcraft. Тогава хайпът беше насочен към последния дотогава експанжън – The Burning Crusade. В статията ще намерите повече лични преживявания, отколкото информация за играта. Чувствайте се предупредени.

Началото на една прекрасна връзка между мен и World of Warcraft

Тогава масово използвахме скайп, за да си кореспондираме, докато не сме навън. Приятелите ми непрекъснато говореха за някакви непонятни за мен неща, като „Илидан“, „нямам мана“ и „хилни ме, бе, т*панар“. Чувствах се като аутсайдер, защото само аз си спирах звука, за да не им слушам безсмислиците.

Тъй като бяхме малки и все още не изкарвахме парите си сами, разчитахме, разбира се, на родителите си. Бяхме група от седем пишлемета, а родителите ни биеха само като чуеха „Близард“. Другите ми бяха написали някакви неща, някакви релмлисти, от които нямах, ама НИКАКВА представа.

Чаках около 5 часа, за да се свали играта. Помня, че когато започнах, приятелите ми бяха на училище, а мен грипът ме беше повалил на легло. Дали ми харесваше или не – налагаше да се оправям сам.

Не знаех какво да правя, не разбирах почти никакъв английски, защото бях на 11, или на 10… Нещо такова. Известно време се лутах из началните екрани, нещо правих по някакви настройки, като си мислех, че правя нещата да изглеждат по-добре. Най-накрая създадох първия си герой – Таурен друид на име Numroll. Никога няма да забравя първия си герой! Името му беше комбинация от Num Lock и Mouse scroll.

Когато влязох за първи път в огромния свят на World of Warcraft, нямах никаква идея какво правя. Използвах пада на лаптопа си, за да играя. Нямах никаква идея къде да използвам ляво и дясно копче, ядосвах се, крещях и хвърлях разни неща по екрана.

Само за скромния период от четири часа, вече бях ниво 5. Вървях и убивах животни, като въобще не съм се занимавал с разни удивителни и въпросителни знаци – аз бях над тези неща. Помня как в един момент всички животни бяха със сиви цифрички и не ми даваха XP. Това също не ме накара да помоля приятелите си за помощ. Исках да им покажа, че съм по-добър от тях и че мога да ги настигна за ден-два.

Пъкленият ми план обаче се провали, след като прекалено много се ядосах и изтрих играта. Не за дълго обаче.

 

Втори опит

Всичкото чакане и променяне на релмлисти отново. Този път постъпих по-умно и помолих приятелите си за помощ (разбрах за какво били жълтите удивителни знаци и въпросчета).

След като вече бях малко по-запознат със същността на играта, вдигнах своя друид до ниво 70, което тогава беше максимумът. Въпреки че повечето от душата на World of Warcraft е в развитието на героя, след това ниво, на мен винаги ми е било по-забавно да вдигам само ДО него. Може би затова имах четири акаунта, пълни с голи герои на ниво 70.

Един от тях, обаче беше по-специален от другите…

Himika

Това беше името на нещото, което ме зариби по World of Warcraft. Himika беше шаманът, който всяваше респект у всички, докато се разхождаше в Оргримар – беше притежание на един от приятелите ми. Въпреки мнозинството от чуждестранни играчи, всички знаеха името на този герой.

Всъщност зад могъщия трол, който наказваше всеки по пътя си, стоеше едно 12 годишно хлапе – Марто. Въпреки многобройните опити да победя Химика, всеки път жалкият ми таурен падаше на колене. Това ме ядосваше до краен предел, откъдето дойде е хъсът ми да направя нещо по въпроса.

Приключих всякаква кореспонденция и споделена игра с приятелите си. Направих блъд елф паладин, който щеше да послужи за даване на урок. Няколко месеца и много нерви по-късно, Bazuris беше готов да достигне целта на своя живот и да намери смисъла на съществуването си. Знаех, че е готов да се изправи срещу своя враг.

В „пиратката“, в която играехме, имаше класация на най-силните герои. Моят паладин с таланти, развити на Protection, беше на второ място по най-много направен демидж в батълграунди. Класацията я оглавяваше една полякиня със своя frost мейдж.  Свързах се с приятелите си и излязохме на полето пред Оргримар, за да поиграем дуели.

Bazuris достигна това, което желаех, и победи шамана, който беше вдъхновил неговото раждане, но историята не приключва дотам. Мястото на Himika беше заето от мен, а това явно не се хареса на момчето, което стоеше зад виртуалното тролоподобно страшилище. Едно лято той беше разбрал паролата за един от акаунтите ми и беше изтрил паладина ми, заедно с първите ми герои от играта.

Месеци усилия бяха отишли на вятъра, което обаче не ме отказа от World of Warcraft

Гневът на ледения крал

Когато пиратската версия на новия експанжън беше вече факт, всички веднага пристъпихме. Армията от седем души, на която нищо не можеше да се опълчи. Хиляди пъти сме убивали ледения крал със своите виртуални аватари. Играта вече ни беше по-позната от реалността около нас. Понякога не знаех кой ден сме. В краката ми се въргаляха всякакви кенчета от енергийни напитки и опаковки от бързи храни, с които си набавях енергията, която ми беше нужна, за да изкарам нощта без сън.

Един ден обаче… Дежавю! Героите ни бяха изчезнали! Абракадабра, пуф – няма ги. Отново месеци усилия и занимавка на вятъра. Някой беше хакнал сървърите, в които играехме, и беше изтрил цялата информация.

Веднага след това взех решение. Вече не бях пират и играех своята любима MMORPG игра в сървърите на нейния създател – „Близард“. Когато стигнах ниво 58 със своя хънтър, направих първия си Death Knight, който и до днес съществува и се поддържа, спрямо новостите около World of Warcraft.

Какво всъщност е World of Warcraft?

Не знам откъде да започна… Множество задачи, които изпълняваме, за да достигне нашият герой до крайното възможно ниво. Зависи от експанжъна, който играете, и времето, което отделяте, това може да ви отнеме ден, седмица или месец.

Събират се всевъзможни тринкети, сокети, глифове, развиват се професии, трябва да се вкара доста мисъл в изграждането на талантите и използването на магиите. Също доста трябва да се мисли, когато се подреждат магиите – с кое копче биха били най-достъпни в даден момент, трябва да имате макрота… Общо взето, въобще не е лесно, но е изключително забавно и зарибяващо.

Когато вече сте стигнали крайното ниво, ще имате някакво слабо оборудване, с което да започнете да развивате героя си. Имате два избора, които са решаващи за функциите на героя.

PvE

Тук се събира екипировка, като се бият главните босове от историята на играта. За целта се сформират групи от играчи с различни видове герои. Хилърите държат останалите живи по време на битка, танковете не позволяват на чудовищата да бият другите играчи, а ДПС-тата правят демидж на чудовищата. Спомням си как в The Burning Crusade играчите, които носеха оръжията на най-големия бос, се брояха на пръсти. Това бяха легендарните блейдове на Илидан, за които се борехме с месеци.

Показвам ви екраните на трите роли и колкото и да не ви се вярва – абсолютно всяка иконка е нужна и се използва в битка с бос.

PvP

Най-забавното нещо е развиването на герой. Започва се с батългранди, в които стават брутални мелета. След около месец занимавка все още не сте стигнали доникъде – има и арени. Там играем в отбори двама срещу двама, трима срещу трима или петима срещу петима. Толкова съм умирал на тия скапани арени, че не е истина…

Накратко казано – това е World of Warcraft. Тези, които са играли играта, ще разберат защо не мога да кажа повече… Представете си нашата Слънчева система и всички звезди в нея. Е, светът на играта е три пъти по-дълъг за обяснение.

Пропускам да спомена за следващите експанжъни на играта, защото според мен само „Legion“ се доближава до качеството на любимците ми. Дано не звуча като пенсионерите, на които им липсва комунизмът…

Ако случайно не знаете – World of Warcraft е най-печелившата игра на света.

Също може и да не сте чували две от най-яките песнички, правени за играта. Ето ги и тях:

https://www.youtube.com/watch?v=IHgRAlkpxJw

Десет години по-късно, аз все още играя старите версии на играта. И до днес си спомням имената на всичките си герои и какви са били те. Това е моята история за запознанството ми с любимото ми нещо във виртуалния свят. Ще се радвам да прочета и вашите в коментарите.