Как се появили първите скотовъдци на Земята

Коалиция между хората и животните

В най-древни времена на човеците тепърва им предстояло да тръгнат по своя път. Те били силно зависими от обкръжаващата ги среда. Тя им осигурявала едновременно и прехрана, и подслон.

Малко по малко първите хора се научили да усвояват населяваните от тях територии. Постепенно открили и първите оръдия на труда.  Те, от своя страна, им помогнали да развият най-древните човешки умения – лова и земеделието.

Колкото повече знания натрупвало човечеството, толкова повече то разширявало мирогледа си и следващата крачка към прогреса не закъсняла…

Голяма част от съвременните учени смятат, че скотовъдството се е появило почти едновременно със земеделието. Това се случило, след като първите фермери, разполагайки с излишък от храна, били в състояние да изхранват малките на убитите по време на лов животни. Така постепенно се стигнало до одомашаването на определени животински видове.

Китайците опитомили прасетата, кокошките и патиците

Между IX и VIII-то хилядолетия преди новата ера, на територията на днешния Близък Изток били одомашени козите и овцете, а малко по-късно и едрият рогат добитък. Разселвайки се на нови територии, древните разпространявали и комплексното земеделско-скотовъдно стопанство. Така в периода между IV и III-то хилядолетие на териториите край северните брегове на Черно море били опитомени и първите диви коне. По същото време в Китай опитомили прасетата, кокошките и патиците, а в Индия – котката и бивола. Настъпило времето на скотовъдите.

Първоначалната и най-пряка полза от опитомяването на диви животни била тяхното месо. Опитомените животни осигурявали препитание на скотовъдците, които вече не били принудени да прекарват дните си в ловуване. Постепенно обаче хората се научили да използват не само месото, а също и кожата и козината на домашните животни. Всичко започнало с овчата вълна. Майсторите, първоначално ръчно, а впоследствие и със стан, се научили да я обработват, за да изработват тъкани.

Освен като източник на прехрана, одомашаването на дивите животни довело до възприемането на нови технологии. Животинската сила активно се използвала за бутане и теглене на голямогабаритни товари. Едновременно с това някои видове добитък били включвани в земеделската работа. Появили се нов тип инструменти за обработка на почвата.

Казахстанските степи приютили първите скотовъдни общества

Заради географските особености в прикаспийския район и край днешен Казахстан малко земи били подходящи за земеделски дейности. Затова пък околните степи се оказали перфектни за пасбища. Ето защо не е чудно, че точно там се появили първите изцяло скотовъдни общества.

Имало обаче един проблем – скотовъдците се нуждаели от по-големи пространства, за да изхранват себе си и стадата си, но не можели да си позволят висока плътност на населението, тъй като на площ от 1 кв. км наличните растения могат да осигурят прехраната на 6 – 7 коня или бика, а за изхранването на едно 5-членно семейство били нужди около 25 животни.

В степите се появила опасност от пренаселване. За да се справят с това неудобство, първоначално пастирите започнали да обикалят със стадата си към все по-отдалечени пасбища, докато останалата част от семействата им продължавали да живеят в селата, а впоследствие цялата общност преминала към номадството.

Тласъкът към тази нова промяна настъпил през VIII в. пр. н. е., когато човечеството открило юздите. След това фундаментално откритие се появила ездата, а много животни като конете и камилите били използвани и в качеството им на превозни средства. Това позволило на номадите да достигнат много нови земи, осигуряващи препитание за техните стада.

Преходът към номадско скотовъдство рязко изменил облика на степите.

Изчезнали многочислените села, а животът преминавал в постоянно движение от едно пасбище към друго. В такива условия номадите стигнали до едно важно за човечеството откритие – първообраза на млечната промишленост. Научили се да приготвят сирене от млякото на своите животни, разширили уменията си да приготвят различни видове храна, базирана на млечните продукти, и открили нови начини за нейното запазване.

Номадството позволило на хората да усвояват нови пасбища, но плътността на населението продължавала да е все така ниска. Екологичната ниша на скотовъдите била изключително тясна и гладът бил постоянно явление, а продължителността на живот не надвишавала 36 – 38 години.

Битието на номадите се определяло не само от ограничените ресурси на подвижното им стопанство, но и от неговата неустойчивост. Условията в степите били променливи и благоприятните години се редували с продължителна суша или студове, придружени от обилни снеговалежи. Средно на всеки 7 – 11 години ставали масови измирания на животните, а смъртността сред тях означавала и смърт за стопаните им, на които не им оставал друг избор, освен да нападат съседните земи в търсене на храна.

Появили се нови оръжия и бойни колесници

Получило се така, че честият глад превърнал номадските племена, освен в добри скотовъдци, и в умели воини. Те често воювали помежду си, но се случвало и да се обединяват в името на взаимната изгода. В такива моменти Великата Степ се изправяла като единна империя, която в опитите си да компенсира демографския спад сред собственото си население, породен от недоимъка и постоянните битки, нападала съседните земеделски страни.

Непрестанните нашествия, извършвани от степните народи, довели до създаването на нови технически средства за водене на война, непознати до този момент. Появили се леките бойни колесници, теглени от два коня. След това номадите усвоили стрелбата с лък по време на езда. По-късно били създадени и тежкият боен лък, седлото и стремето, което позволило използването на меч в движение.

Всички тези фундаментални открития нарушили баланса между номади и земеделци, като последните били залети от вълна непобедими и жестоки завоеватели. Това довело до формирането на нов вид общества, при които потомците на завладените земеделци били експлоатирани от потомците на завоевателите – човечеството навлязло в епохата на феодализма.

В заключение трябва да кажем, че постоянните войни в степите, превръщали номадите в сурови и агресивни воини-кавалеристи още от самото им раждане. По своите физически и психологически характеристики и по своя начин на живот номадите не приличали на земеделските народи. Тези разлики били следствие от адаптацията им към други природни условия, които пък довели до образуването на качествено нов тип човешки същества. Точно така, както земеделското общество се различавало от това на ловците.

Една от основните причини за тези различия е изобретяването на юздите. Това фундаментално техническо откритие довело до мощни промени в начина на живот на някои народи, превръщайки ги в господари на своето време.