Тази статия е предназначена най-вече за новаците в настолните ролеви игри. Ако ти вече си играл на настолни ролеви игри преди, не се учудвай, ако всичко тук ти прозвучи познато.
Има много видове игри: настолни игри, настолни ролеви игри, игри с карти, игри на думи, рисувани пъзели, игри с миниатюри. Дори има и специални подразделения на видовете. Настолните игри например могат да бъдат от типа на “Не се сърди, човече!”, “Монополи”, военни симулации, абстрактни стратегически игри, игри със загадка и още една дузина такива.
Обаче в цялата тази поредица от игри ролевите игри са уникални. Те формират собствена категория игри, защото изобщо не се вписват в категориите на останалите досега изброени игри.
Поради тази причина ролевите игри са трудни за обяснение. Сравненията не работят, защото няма нищо подобно, с което да можеш да ги сравниш. Поне не и без да напрегнеш въображението си отвъд онова, което правиш всеки ден, нали?
Но тогава, докато напрягаме въображението си, за каква ролева игра си говорим? Тъй че нека да опитаме една близка на тези игри аналогия.
Представи си, че играеш една проста игра, наречена „Змии и стълби”. Твоята цел е да стигнеш от началото до края на игралното табло, но преди да са стигнали другите играчи. По таблото има капани, които те връщат обратно в начална позиция. Има също стълби, които те изпращат нагоре към крайната цел. Изобщо всичко е съвсем простичко и стандартно.
Сега нека да променим някои неща. Вместо плоското, скучно игрално табло с виещи се пътечки, нека да си направим лабиринт. Ти стоиш на входа му и знаеш, че някъде вътре има изход, но нямаш представа къде точно. Трябва да го откриеш!
Вместо змии и стълбички, ние ще поставим вътре скрити врати и тайни проходи. Не хвърляй зар, за да видиш колко може да се местиш; можеш да се движиш толкова далеч, колкото желаеш. Стигаш кръстопът. Можеш да обърнеш надясно или наляво, или да продължиш направо, или пък да се върнеш по пътя, откъдето си дошъл. Или, ако ти хрумне, можеш да потърсиш скрита врата. Ако я откриеш, тя може да води до друга пресечка на коридора. Този коридор може да те отведе право до изхода или да завърши със стена. Единственият начин да разбереш къде е изходът от лабиринта е… да пристъпиш вътре и да тръгнеш по проходите.
Разбира се, стига да имаш време, ти ще намериш изхода. Все пак, за да поддържаме играта интересна, нека да поставим някои други неща в лабиринта заедно с теб. Разни гадости. Например прилепи-вампири, или таласъми, или зомбита, или огрета. Разбира се, ще имаш меч и щит, така че, ако срещнеш някое от тези неща, ще можеш да се защитаваш. Знаеш как да си служиш с меча, нали?
Вътре в лабиринта ще бъдат и другите играчи. Те също ще имат мечове и щитове. Как ли ще реагира друг играч, ако го срещнеш? Той може би ще те атакува, но също така може да предложи да се съюзите. В крайна сметка дори едно огре може да се замисли, преди да атакува двама души, носещи остри мечове и здрави брони.
И накрая, нека да поставим игралното табло някъде, където няма да го виждаш. Нека го дадем на някой от играчите, който ще стане рефер в играта. Вместо да гледаш таблото, ти ще слушаш какво описва реферът, който ще ти казва какво виждаш и къде се намираш в момента върху дъската. Ти ще казваш на рефера какво искаш да направиш и той ще мести твоята пионка на таблото спрямо твоите желания. Когато реферът ти опише какво виждаш, опитай се наистина да го видиш с ума си. Затвори очи и сътвори стените на лабиринта около себе си. Представи си таласъма, както го описва реферът, как той надава боен писък и скача към теб по коридора. Сега си представи как ще реагираш в тази ситуация и кажи на рефера какво смяташ да направиш…
Ние току-що си направихме малка ролева игра от тип „настолни ролеви игри“. Тя не е сложна и изтънчена, но в нея са спазени всички елементи: играчът е поставен в средата на една непозната и може би опасна ситуация, създадена от рефера, и трябва да се постарае да се измъкне от нея.
Това е сърцето на тези ролеви игри. Играчът приема ролята на даден персонаж и след това се хвърля с него в приключението. Играчът взема решения, взаимодейства си с другите персонажи и играчи и като цяло „претендира” да бъди този персонаж или поне до времетраенето на играта. Това не означава, че този играч трябва да скача нагоре и надолу, да се тръшка и да крещи дивашки, или изобщо да се държи като персонажа си. Това означава, че всеки път, когато се налага персонажът да действа или да избира, играчът претендира, че играе от името на този персонаж в дадената ситуация и ще избира или ще казва, че прави вместо него, като по този начин води действието в играта от негово име. С други думи, играчът ще води действието от името на героя си. Разбира се, има и подробни правила как играчът да си направи герой. За всички тези подробности ще се говори по-нататък…
В чисто физически план играчите и реферът (Разказвачът) трябва да са се разположили удобно около маса, но така, че реферът да вижда всичко. Играчите се нуждаят от място за лист хартия, моливи, зарове, книги с правилата, нещо за пиене и чипс. Реферът се нуждае от допълнително място за своите карти, зарове, ръководства и бележки от всякакъв тип. Навремето тези игри са се играли само и въз основа на печатни книги и ръководства, но днес ние можем да заменим всичко това с удобен лаптоп за писане и четене, както и с различни програмки, апове и джаджи, които да ползваме – дори на телефона си – по време на игра!
Каква е целта в една ролева игра?
Друга важна разлика между така наречените настолни ролеви игри и другите игри е крайната цел. Всеки е наясно, че една игра трябва да има начало и край, в който някой печели. Това не важи за ролевите игри, защото в тях никой не „печели”. Целта на играта е не да „спечелиш”, а да се забавляваш и общуваш с останалите играчи и Разказвача. Е, печелиш разни предмети и благинки (нова и по-силна броня, магическо оръжие и т.н.), но печелене в смисъл на печелене като в „Монополи“ или в бридж, или „Не се сърди човече!” няма. Вместо това има приятно прекарване на времето и социализиране с хората, които харесваш и с които обичаш да се събираш и играеш заедно!
Все пак едно приключение обикновено има цел от някакъв тип: да се защитят селяните от чудовищата; да се спаси изгубената принцеса; да се изследват древни руини. По принцип тази цел е изпълнима в обичайното игрово време: стандартно от четири до осем часа. Това понякога изисква играчите да се съберат заедно за една, две или дори три игрови сесии, за да достигнат целта и да завършат приключението. Но играта не приключва с изиграването на приключението. Същите персонажи могат да започнат ново приключение. Няколко серии от приключения се наричат кампания.
Запомни, целта на едно приключение не е да спечелиш, а да се забавляваш, докато изпълняваш различни мисии. Но времето, отделено за едно единично приключение, не трябва да налага изкуствени ограничения върху продължителността на играта. Светът на различните настолни ролеви игри обхваща повече от достатъчно приключения, за да ангажира вниманието на група персонажи за години. Да, това е вярно, можеш с години да играеш настолни ролеви игри и всеки път и при всяко ново събиране да се случва нещо ново и различно…
Нужни материали за игра
Първото и най-важно условие е да имаш и да си чел (или поне да си прегледал) правилата на играта. Те идват под формата на книжни ръководства, но ако не си решил да си ги закупуваш, можеш да ги ползваш и на лаптопа си или на таблета във вид на PDF файлове.
Ще се нуждаеш и от персонажни листове, където да записваш данните на героя си (дневници). Върху тях се пише само с молив, тъй като информацията се подновява непрекъснато по време на цялата игра. Добре е да имаш подръка и гумичка, за да триеш, ако се наложи. През 2017 година вече има готови програми или цели сайтове, на които да създаваш автоматично дневници на герои, които после само елегантно да принтираш преди играта!
Необходим ти е и комплект с многостенни зарове. Той се състои от 4-, 6-, 8-, 10-, 12- и 20-стенен зар. Няколко допълнителни 6-, 10- и 20-стенни зарове също са добра идея (тези зарове можеш да си закупиш от всеки магазин или онлайн сайт за бордови игри и не струват скъпо!).
Различните зарове ще бъдат описвани по този начин: # (бройка) на зара, последвана от „d” (от die – зар на английски), последвана от типа на зара. С други думи, ако се налага да хвърлиш 6-стенен зар, в книгата обикновено ще пише „хвърли 1d6”. Пет 12-стенни зара са описани като „5d12”. (Ако нямаш пет 12-стенни зара, просто хвърли единия d12 пет пъти и събери числата!). Може да пише например „1d4-2”, тук метни “1d4” и извади 2!
Когато правилата указват да хвърлиш „процент” или „d100”, ще трябва да генерираш случайно число от 1 до 100. За да направиш това, единият начин е да хвърлиш два 10-стенни зара с различни цвята. Преди да хвърлиш, реши кой зар ще бъде за десетици и кой – за единици. Тогава ги хвърли и двата заедно, за да получиш число от 1 до 100 (резултат от „0” и на двата зара се чете като „00” или „100”). За пример, ако на синия зар (който се хвърля за десетици) се падне „8”, а на червения зар (за единици) се падне „5”, резултатът е „85”.
Другият малко по-скъп начин, за да генерираш числа от 1 до 100, е да си закупиш специален зар, върху който има числа от 1 до 100. Или можеш да ползваш отново програма за рандъм хвърляния на зарове – това ще ти спести пари, но звукът от хвърляне няма да е автентичен. Всъщност не съм прав, вече има и звуци в тия модерни програми…
Поне един играч трябва да има няколко листове с милиметрова хартия, за да отбелязва напредъка на групата върху картата (или мястото, където в момента се разиграва действието на героите). Разни хвърчащи листове са добро помагало, за да си водиш бързи бележки и да пишеш тайни съобщения до другите играчи или до Разказвача, както и за всякакъв тип информация, с която не искаш да си претрупваш излишно персонажния лист. Можеш да водиш бележки и директно на телефона си, ако те мързи да пишеш. Пробвай, лесно е!
Миниатюрните фигурки са удобни, за да държиш сметка за това, къде се намира всеки в объркващи ситуации, например битка. Те може да са специално изработени или по-прости. Някои играчи използват миниатюри, които са оцветени и изобщо приличат на техните персонажи. Все пак пластмасови войничета, шахматни фигури, пионки от “Не се сърди човече!” или дори зарове, монети, части от гума също вършат добра работа, хехе…
https://www.youtube.com/watch?v=-lpmUHOblhk&feature=youtu.be
Един конкретен пример от настолни ролеви игри
И за финал, ето момент от ролева игра. Светът е този от „Подземия & дракони” (за която днес не остана място, но за нея ще ви разкажем следващия път с повече детайли), а участниците са смел хобит боец, ловък елф крадец, вещ човек магьосник и дързък човек воин. Те се натъкват на мрачни подземия в търсене на слава и съкровища, а орките, с които се срещат, са само част от изпитанията, които им предстоят…
Разказвачът Петър: „Коридорът пред вас свършва с врата, която е заключена, а зад нея се чуват странни шумове…”
Владо (човек магьосник с име Магиян): „Правя магия за разкриване на картата. (Хвърля зар.) Какво виждам?”
Разказвачът Петър: „Виждаш няколко бесни орки, които се спотайват зад вратата.”
Асен (елф крадец с име Луциан): „Опитвам се да приложа моите шперцове, умението ми е 10! Успявам ли?” (Хвърля зар.)
Разказвачът Петър: „Вратата се отваря леко, пиши си 30 точки опит за персонажа.”
Иван (човек воин с блестяща ризница и боен чук): „С могъщ вик нахлувам в стаята и се нахвърлям върху орките вътре – изненадвам ли ги?”
Разказвачът Петър: „Хвърли за инициатива? Колко е? 20! Браво, изненадваш ги! Имаш право на два допълнителни удара по техния главатар!”
Николай (хобит боец): „Аз също влизам в стаята и си приготвям прашката! Имам точно 10 камъка и смятам да се целя в най-слабия и хилав орк? (Хвърля зар.)
Владо (човек магьосник): „Няма нужда, момчета! Аз просто влизам в стаята и казвам заклинанието “Сън!” и всички противници са вън от играта! Те просто заспиват!”
Разказвачът Петър: „Тогава от сенките на стаята се размърдва огромна фигура и пред вас бълва паст един голям огнедишащ дракон! Гррррррр!”
Всички герои в един глас: „Бягайтееееееееееееееееееее!!!”
И това е само началото – големите приключения и новите статии за настолни ролеви игри предстоят. Надникнете в Интернет, за да научите повече. И нека зарът да бди над вас!