Най-разочароващите игри до 2017-та

Игри – разочарования, които спокойно можем да пропуснем

В този материал ще прочетете за най-разочароващите игри (до момента, нова година-нов късмет) , ще видите списък с разочарованията според българските геймъри и като бонус – няколко провалени и забравени игри, за които може и да не сте чували, а всъщност имаха огромен потенциал.

Ако не сте съгласни, искате да ме поправите, оборите или просто да ми обърнете носа с хастара наопаки в писмен вид, коментирайте на воля.

Daikatana

“We are about to make you our bitch” – кредиторите към John Romero, след краха на Ion Storm

Готов съм да се обзаложа, че ако напишете гейм провал в Гугъл, голяма част от първите резултати ще са свързани със злополучната Daikatana.
След успехите си с Wolfentein 3D, Hexen, Doom и Quake, първата „рок-звезда“ в гейм дизайна Джон Ромеро реши да покаже среден пръст на ID Software и да направи своя игра, с която да обърне представите в жанра.

Така в далечната вече 1996-та той създава своето студио Ion Storm и обявява разработването на FPS-a от ново поколение Daikatana. За жалост – крайният резултат е провал от ново поколение.

Когато играта излиза през 2000-та година, заслужено се превръща в синоним на провал – пълна е с бъгове, грозна, скучна, неоптимизирана и морално остаряла. В резултат Ion Storm се разпада, а Джон прекарва идното десетилетие срамувайки се в мазето на баба си.

E.T The extra-terrestrial

“Ей, ти, гоу хоум!“ – Динко Ямболски към поредната група бежанци

Игрите по филми често са неуспешни, но едва ли има второ бедствие като тази игрица. Създадена от Atari през 82-ра с цел да се издоят максимално много пари покрай хитовото заглавие на чичо Спилбърг, тази игра е толкова зле, че се превръща в градска легенда.

Бъгава, с примитивна дори за времето си графика и избиващ мозъчни клетки геймплей, така наречената игра до ден днешен се води за една от най-големите финансови катастрофи в индустрията.

Всъщност Atari са толкова засрамени, че през 1983-та няколко камиона, съдържащи изтеглените от пазарната мрежа копия на играта, биват заровени и забравени в пустинята на Ню Мексико. Те и си остават там до 2014-та, когато екип снимащ документален филм за този провал не ги изкопава.

Diablo III

“Понякога циците пречат. Например когато ги лепнеш на Диабло“ – размисли на автора.

Въпреки че се играе от армия геймъри и донесе огромни приходи, едва ли има фен на поредицата, който да не признае че играта е слаба.

След добрата първа част и мега-гига-епичната втора, Близ просто нямаше как да не направят и трета част от приключенията на дяволитото чифтокопитно и неуспешните му планове да завладее света (или поне някакъв свят).

Някъде в окена от хайп, годините разработка, огромните очаквания на феновете и големите обещания, Близ обаче объркаха рецептата.

Разочарованията започнаха да се трупат още с пускането на играта, или по-точно, с опита да я пуснеш. Демоничната грешка 37, която пречеше на геймърите изобщо да се свържат с играта се превърна в материал за хиляди шеги и meme’s.

Но разочарованията не спират тук – вместо епичните анимации, с които сме свикнали да ни глезят, играта започва със статични картинки, озвучени от хремави артисти. После идва ред на опростения до безумност геймплей и скил система, скучноватите сетове и легендарни предмети, липсата на руни, бъговете, безсмисления като замисъл и добавен късно pvp мултиплейър и досадната глупост с real money аукциона. А, да – и женски Диабло.

Star Wars : The Old Republic

„И нека майките ви бъдат с мен“ – поздравът на всеки самоуважаващ се SW фен към програмистите от BioWare

Обезателно най-големия финансов провал в гейм индустрията, SWToR (известна и като ToRtanic) потъна под непосилната тежест на фенските очаквания, както и амбициите на създателите си.

Замисленото като убиец на WoW, Guild Wars 2 и де що има успешно MMO заглавие всъщност не е лоша игра, ако играете само сингъл мисиите и не се занимавате с MMO частта. Ако обаче сгрешите, то бъдете готови за изкопиран 1 към 1 от WoW геймплей, рескиннати скилове и таланти, муден PVE и безкрайно небалансиран PVP плей, досаден интерфейс и огромни, празни сървъри.

Показателно е, че няколко месеца след премиерата, само 20 от началните 200 сървъра все още работят.

Макар и играта все още да съществува, вече безплатна и играна от около дузина човека, резултатите са налице – загубите за EA са над 100 милиона долара, а уволнените и съкратени служители – достатъчни да запълнят няколко пустеещи родопски села.

Само ако вместо този боклук, бяхте направили KOTOR 3…

No man’s sky

Обещанията на програмистите от Hello Games биха могли да съперничат с тези на бянкянски пожарникар преди избори, за жалост същото важи и за резултатите.

След като изгледах първите няколко превюта, аз бях по-хайпнат отколкото бих бил ако Ема Уотсън обяви участието си в лесбийско порно, та затова и разочарованието е огромно и скорошно.

Все пак, едно от обещанията бе спазено – вселената на „Ничие небе“ е огромна. Огромна, празна и еднообразна. Няма никакъв смисъл да се посещават сградите по планетите, защото са напълно еднакви. Няма никакъв смисъл да се разглеждат корабите, защото са почти напълно еднакви ( и може да имаш само един). Няма и никакъв смисъл да кацаш по милионите планети, защото главната разлика между планета А и планета Б е че катеричките на планета Б са една идея по-тъмно кафяви. И с по-развити анални жлези.

И като цяло, няма смисъл да пробваш играта.

Duke Nukem Forever

След почти вечното чакане отново да поемем контрола над русия бабаит с предубеждения спрямо инопланетяните, няма как да това заглавие да не влезе в списъка.

Опита на 3D Realms да възродят старовремските FPS-и с кървища, груби шеги и непрестанен екшън претърпя огромен провал, въпреки рекламната кампания със секси азиатки.

Еднообразни и лишени от въображение нива, невъзможно дълги loading times и енджин оптимизиран само за компютрите на създателите си. Добавете ненужните платформинг елементи в геймплея и всъщност доста постния екшън за да разберете защо тази игра бе оплюта и от медиите, и от геймърите.

DIShonorable mentions

Star Wars: Yoda stories

Второ заглавие посветено на семейните драми във фамилия Скайуокър влиза в този списък. Дали е случайно?
Видялото бял свят през 1997-ма заглавие на Lucas Arts бе изпреварило своето време. Как ви звучи това – sandbox quest/rpg в светове генерирани всеки път напълно случайно. Никаква повторяемост, безкрайно приключение, забава до припадък.

За съжаление крайния резултат е пъзел игра с не повече от десет различни пъзела, липсващ rpg елемент и нива различаващи се главно по цветова гама.

Tabula Rasa

MMO чудовището на NCsoft, което имаше потенциал да преобърне гейминга. А накрая просто се преобърна.

Обещания, ах обещания. Иновативни битки,  невиждано изпипани мисии и плот , динамична околна среда и безкрайни опции за кустомизация на аватара. В крайна сметка играта не просъщестува и година.

Sins of a Dark Age

…или MOBA-та която трябваше да удари в земята Dota 2 и LoL.
Чували ли сте за платена MOBA? А за такава, чиято бета също е платена? Не, нали? Е, аз съм чувал и това са двете главните причини за провала на това, иначе настина страхотно заглавие.

Куест/евент система на бойното поле, много преди галактическите плагиати от Blizzard да сложат такива в HoTS – check

Забавни, иновативни като геймплей и яки като дизайн аватари – check

Сложна система на умения, сложна крафтинг система и предмети които освен на визията, се отразяват и на геймплея – check.

SoaDA можеше да е много добра игра, но така и не излезе от своята бета фаза.

Warcraft Adventures : Lord of the clans

Само си представете – едновремешен куест, с красива „анимационна“ графика, добро озвучение и то във вселената на Warcraft? Подмокрихте ли вече?

Малкото излезли навремето шотове от играта, показват без съмнение че щеше да се нареди сред класиките в жанра. За съжаление, в началото на 1998-ма Blizzard изоставят проекта и се залавят с WarCraft III. Което май не е толкова лошо решение в крайна сметка.

Други игри споменати от родните геймъри

• Alien : Colonial Marines
• Superman 64
• Fable Legends
• Wildstar
• Dragon’s Dogma
• Heroes of the Storm
• Spore
• Killing Floor 2
• Rage