Корабите-пури на Рос Уинанс, вдъхновили Жул Верн

Геният на семейство Уинанс, изпреварил времето си

В средата на XIX век традиционните ветроходни кораби вече са изместени от новопоявилите се плавателни съдове с парен двигател. Последните обаче били снабдени с не толкова ефективните гребни колела. Появили се и първите съдове с гребен винт, но на него тепърва му предстояло да си създаде име. Човечеството спешно имало нужда от нов вид морски транспорт.

Приемането на парния двигател променило из основи традиционното корабостроене. Новите възможности, които той предоставял, вълнували фантазията на изобретателите, желаещи да създадат оптималния плавателен съд.

Ето защо мореплаването през XIX век е белязано от поредица смели експерименти, а едни от най-интересните несъмнено принадлежат на американския локомотивен производител Рос Уинанс.

Рос Уинанс

Роденият през 1796 г. Рос Уинанс е прочут с успехите си в областта на железопътния транспорт като строител и изобретател на влакове и локомотиви. Като един от първите американски мултимилионери, той активно участва в политиката на Съединените щати. Един малък детайл от неговата биография обаче значително го отличава от неговите съвременници…

През 50-те години на XIX век, водени от желанието да изобретят нов вид бързоходен кораб, Рос Уинанс и неговият син Томас сменят попрището си и започват експерименти с плавателни съдове с вретеновидно тяло, влезли в историята като “кораби пури”.

Основната идея, застъпена в иновативния проект, е че кораб с подобна форма ще е по-малко зависим от метеорологичните условия и ще притежава по-добра стабилност при вълнение. Спускането на вода на тези необичайни съдове моментално се превръща в сензация, но инженерните среди посрещат експериментите на семейство Уинанс със скептицизъм.

Единствените, които ентусиазирано приветстват корабите пури, са различни млади корабни проектанти и обществени личности. Сред тях е и писателят Жул Верн, намерил вдъхновението за някои от книгите си именно в новаторските идеи на Уинанс.

Задвижващ винт, разположен в средната част на корпуса

Първият пуровиден кораб на Рос Уинанс е построен през 1858 г. В него е приложен безпрецедентен (и в крайна сметка, оказал се технически неприложим) задвижващ винт, разположен в средната част на корпуса.

В най-дебелата си част корабът е с диаметър от 4,9 метра, а дължината му е цели 54 метра. Спуснат на вода край бреговете на Балтимор, този плавателен съд притежава водоизместване от 350 тона. Корпусът създаден от две симетрични конусовидни части, съединени посредата от вече споменатия винт, снабден с радиални лопати.

Задвижването се осъществява от два концептуални жп двигателя, свързани помежду си с един вал. Единствената надстройка е тясна палуба с парапети, а над защитния кожух на винта, в средата на корпуса е изградена и малка наблюдателна кула.

На кораба обаче не му е писано да промени историята. След многобройни ремонти и доработки дължината му нараства до 72 метра, като впоследствие са извършени няколко пробни курса около корабостроителницата на Рос Уинанс. За истинско плаване в открито море така и не настава време, а след разразилия се обществен дебат между семейство Уинанс и редакторите на списание Scientific American, завършил в полза на последните, плавателният съд е привързан за кея на корабостроителницата и там дочаква последните си дни.

Неуспехът на първото им творение не отказва бащата и сина и те се захващат с разработката на нови вретеновидни съдове. Гражданската война обаче за кратко възпрепятства работата им и налага преместването на компанията в Европа.

По това време в Лондон и Петербург са проектирани няколко еднотипни лодки с класическо винтово задвижване, които печелят симпатиите на местните общности, в това число и на самия руски цар. Въпреки че една от лодките се справя задоволително с прекосяването на Ламанша, те също не постигат значителен успех и впоследствие опитите с тях са прекратени.

Винтов механизъм

 

Следващият дързък проект на семейство Уинанс е осъществен през 1865 г. в Хавър, Франция. Новият плавателен съд има водоизместване от 33 тона и е с дължина от 21 метра, като диаметърът му е едва 2,75 метра. Уникалното тук е, че корабът е снабден със сложна система от винтове, разположени както в кърмата, така и в носа. Специален механизъм пък позволява задвижването да се извършва в различни комбинации от тези винтове.

Новият прототип се справя значително по-добре от предшествениците си и извършва няколко пробни плавания, включително едно от Хавър до английския град Нюхевън със седем пътници на борда. Този път специалистите са възхитени, като не спират да хвалят способността на лодката да се справя с вълните дори при тежки метеорологични условия.

80-метрова лодка с винтов механизъм

 

Последният голям проект на семейство Уинанс е реализиран през 1866 г. в Лондон. 80-метровата лодка има същия диаметър като първата произведена от тях машина – 4,8 метра, а водоизместването му е почти 400 тона.

В горната част на корпуса е изградена една почти конвенционална надстройка с 39 метра дължина, в която са поместени уредите за управление, комините и дори няколко малки спасителни лодки. Задвижването е възложено на парен двигател, разположен в долната средна част на кораба, който осигурява и неговата устойчивост. Тук отново виждаме винтове в носа и кърмата, но този път те са само два. Диаметърът им е 6 метра, а всеки от тях е снабден с по 9 лопати.

Ексцентричната машина извършва няколко изпитателни плавания край бреговете на остров Уайт, но така и не навлиза в открити води. Впоследствие споделя съдбата на останалите кораби на семейство Уинанс, изчаквайки края си закотвена в пристанището на корабостроителницата.

Съдбата на изобретенията на Уинанс

Всичките кораби, произведени от семейство Уинанс в Европа, остават привързани към брега в продължение на 25 години. Въпреки че през това време нито веднъж не са напуснали стоянката си, за поддръжката им е изразходвана огромна сума пари. В края на XIX век – през 1897 г. – те най-сетне са продадени за скрап.

Рос Уинанс умира в Балтимор на 81-годишна възраст. Това става на 11 април 1877 г. Въпреки че през 1879 г. в Новозеландски вестник е публикувана информация за започване строителството на нов “чудовищен кораб пура”, последните образци от този тип си отиват заедно с техния създател.

Така – безславно – приключва историята на едни от най-необичайните плавателни съдове, създавани някога. Макар светът никога повече да не вижда плавателен съд с подобен издължен силует, години по-късно вретеновидната форма е възприета като най-подходяща при проектирането на подводници, а съвременни кораби като ледоразбивачите са снабдени и с носов винт, за да трошат с него ледовете и да маневрират по-лесно между тях.

Неразбрано и може би изпреварило времето си, делото на семейство Уинанс продължава да живее в света на технологиите под една или друга форма.