Сателит на НАСА е открил 300-километрова „гравитационна аномалия“ под леда на Антарктика.
Тя кореспондира напълно с гигантското астероидно въздействие и вулканичните потоци на Сибирските капани. Те са продължили около два милиона години и са обхванали пермско-триасовото масово измиране, настъпило преди около 250 милиона години. Смята се, че кратерът на удара е почти три пъти по-голям от този на кратера Чиксулуб, който е причинил изчезването на динозаврите. Огромният кратер датира от началото на кредата в източната част на Антарктическия бряг.
Експериметът за гравитационно възстановяване и климат (The Gravity Recovery and Climate Experiment – GRACE) е съвместна мисия на НАСА и Германския аерокосмически център. Тя се провежда от март 2002 г. до октомври 2017 година. Чрез измерване на гравитационните аномалии GRACE показва как масата се разпространява по планетата и как тя се променя с времето.
Гравитационна аномалия под кратер
Едно определено откритие се откроява особено ясно и получава много повече внимание от останалата част от мисията. През 2006 година екип от изследователи, водени от Ралф фон Фрезе и Ларами Потс, използвали данните на GRACE , за да открият въпросната гравитационна аномалия под леда. Екипът решил, че това е масивен кратер. Учените заключават, че заровен под леда, кратерът лежи там от милиони години и най-вероятно той е причинен от астероид.
Нови данни на Експеримента за гравитационно възстановяване и климат GRACE от 2018 година за гравитационното поле в източната част на Антарктика разкриват нещо много интересно. Наблюдава се положителна гравитационна аномалия на свободен въздух над заровен басейн с диаметър около 500 километра. Той е разположен в северно-централната земя Уилкс в Антарктика.