A place in the sun – Интервю с Радомир Мирчев

След успешното създаване, промотиране, и най-вече утвърждаване на първата настолна игра на Vermin Games (говорим за Bright Future), на свой ред идва ново, още по-интересно и обширно като обхват предложение, а именно – A Place in the Sun (Място под слънцето). Повече информация за нея успяхме да разберем от Човекa с главно „Ч“ зад проекта – Радомир Мирчев.

Здравей, Радо! Що за игра е A Place in the Sun?

Здравейте, A Place in the Sun (Място под слънцето) е настолна „бордова“ игра с карти, хитроумни въртящи се дискове, маркерчета и други компоненти.

Темата е, че когато хората навлизаме по-надълбоко в космоса, откриваме и други космически раси. Оказва се обаче, че те всички са невъобразимо различни от нас и помежду си, и са толкова „нечовешки“, че няма никакъв шанс да установим нормален контакт. Единственото общо помежду ни е желанието за експанзия, затова и се стига до конфронтация.

В „Място под слънцето“ всеки от играчите управлява една от четирите раси, която върви със собствено тесте карти и планетарен диск. В началото на играта всеки си избира соларна система, върху която поставя своята планета (да, можеш да играеш с планетата Земя и да я поставиш в орбита около червен гигант или бяло джудже!) и това предопределя стартовия „живот“ и други характеристики на планетата ти. Всяка раса има характерен асиметричен стил на игра:

• насекомоидните Арахниди са супер агресивни, трупат живот от атакуване на другите и вкарват почти неизтребими паразити в чуждите тестета;
• корабът-майка Тета е създаден от високотехнологична раса от долни малки човечета, които го надграждат с още и още взаимно подсилващи се орбитални карти;
• растителният разум на Рея трупа мощ и периодично избухва с масови експанзии от спори, които нанасят щети на всички играчи;
• човечеството на Земята постоянно се бори с политическите си проблеми и се хвърля от една крайност в друга, докато успее да се организира и нанесе съкрушителен ядрен удар.

Освен това играта има и адски чаровен кооперативен вариант, в който всички играчи се обединяват срещу расата на Екстинкторите – роботи, произведени с военна цел в древни времена и отдадени на мисията си да унищожават всеки разумен живот във Вселената.

Има ли нови механики в сравнение с други настолни игри?

Да! От една страна, „A Place in the Sun“ разчита на утвърдени, добре познати механики – имаш си тесте и всеки ход теглиш от него и играеш определен брой карти, после допълваш ръката си и т.н. Обаче има и нещо новаторско и много харесвано от тези, които са я играли: всеки ход играеш определен брой карти – 1 до 5, който зависи от позицията на планетарния ти диск. От теб зависи да измениш тази позиция с карта или с планетарното си умение, като по този начин се адаптираш към условията на играта и градиш стратегия – колко карти да играеш на ход, колко да запазваш в ръката си, какви допълнителни ефекти да имат те според расата ти. Това придава дълбочина и прави  A Place in the Sun нещо повече от обикновена игра с карти.

Кой стои зад играта? Разкажи ни повече за себе си и за екипа.

Това ни е втора настолна игра, на мен и на половината художници и дизайнери – след успешната „Bright Future”, която финансирахме и издадохме преди 2 години. По различни аспекти на „A Place in the Sun” в момента работим 12 души! От новите попълнения искам специално да спомена Исмаил, който е автор на 80% от графичния дизайн и на великолепните и атмосферични илюстрации на една цяла раса – растенията от планета Рея. Другият специален човек за споменаване е Вили, който с вече над 20–25 остроумни илюстрации вдъхва живот на човешката раса.

Иначе, освен с настолни игри, аз съм и основният организатор на ъндърграунд поредицата игри наживо – Stalker LARP Bulgaria, които се провеждат от вече 8 години.

Защо Кикстартер?

Много просто – защото това е единствената ни възможност да финансираме играта, и то като независим издател. Това определено не значи, че е лесно. За да изложиш нещо в Кикстартер и да разчиташ да го подкрепят достатъчно хора, това означава нещото да бъде много конкурентно. Защото се „състезаваш“ за подкрепа с още над 200 други проекта! Много от тях са създадени от големи компании с утвърдено име, огромни ресурси и рекламни възможности. Но така трябва да бъде, конкуренцията ни принуждава да подобряваме играта още и още. В този ред на мисли, можете да подкрепите кампанията ни като посетите нашата Kickstarter страница.

Колко време отнема създаването на подобен тип игра? През какви етапи се минава?

Една или две години. В нашия случай – поне две години, защото никой от нас не работи само това. Както споменах, трудно е да си независим разработчик на игри. За да създадеш нещо читаво, първо трябва да го измислиш като система, да си направиш грозен черно-бял прототип без картинки и да го тестваш, за да видиш работи ли като цяло. После се създава дизайнът и иконографията – нещото трябва не само да изглежда добре, но и самите карти и други компоненти трябва да са едностилни, удобни и отличими. След това се тества, тества и тества до дупка, за да се отстранят всякакви неясноти с текстовете и терминологията. От там насетне трябва да се изчисти балансът на играта, докато не стане завършен и продаваем продукт, който с гордост да представиш на хората. На този етап се изготвят и правилата, а те също минават „пробация“, включително тестове „на сляпо“ – даваш някому играта и правилата и го оставяш да се оправя с тях, без допълнителни обяснения. После го разпитваш къде се е запънал и какво е недоразбрал, след което внасяш корекции.

Ние сме на тази „финална права“. Играта има вече над 250-300 тествания, но все още правим малки корекции по баланса и усъвършенстваме каквото може. И така следващите няколко месеца, докато играта стане перфектна.

Трудно ли е да създадаш такава игра в България?

Рибите дали плуват? Комарите дали хапят? Българските политици дали са прости като зелена еуглена?

Да, разбира се. Трудно е дори само поради факта, че България е на края на света от гледна точка на цени и възможности за доставка. Ние не можем да ползваме услугите на Amazon и други подобни компании, защото те не работят със страни от Третия свят. Например няма как да се конкурираме с американски разпространители на игри, като предложим същите ниски цени за доставка, просто защото не е едно и също да разпращаш от Щатите за Щатите с вътрешна поща, или да пращаш от другия край на света. Само че хората това не ги интересува и е трудно да обясниш на средностатистическия американец защо не можеш да му предложиш $0–5 цена за доставка.

Какви са отзивите от Bright Future?

О, тя събра своите заклети фенове, които в момента ми се карат, че още не сме й направили някакво разширение. Няма как две неща наведнъж обаче. Като цяло „Bright Future” е сравнително нишова и тематична игра. С „A Place in the Sun” целим да достигнем до по-широка аудитория, защото това ще ни даде повече възможности да работим и създаваме оригинални и готини игри като тези двете, както и да ги усъвършенстваме с експанжъни и нови издания.

Какви изводи си направихте от Bright Future и с какво ви помогнаха за A Place in the Sun?

При „Bright Future“ още карахме на новашки ентусиазъм, с всичките му хубави и лоши страни. Вложихме супер много от себе си и в резултат играта доби неподражаем чар, плътност и атмосфера. Обаче пък изпуснахме някои технически детайли – не съвсем изряден дизайн, не напълно изпипани правила. Тогава бързахме да доставим в срок всички игри на хората, които са ги поръчали. Сега сме си взели поука и всичко е много по-изпипано още на етап преди Кикстартер.

Издай някоя тайна за играта

Имаме един кретенски план: ако спечелим кампанията, освен всичко друго, мислим да запишем епично видеоклипче, където, облечен с костюм за ядрена и химическа защита (имам!) и държащ в ръце работеща газова огнехвъргачка (почти е готова!), да трепя огромни мутирали хлебарки от извънземна инвазия. Хлебарките, разбира се, ще бъдат изработени от дунапрен и изолация, но можем да ги докараме достатъчно истински. Даже сценарият е измислен! Разбира се, преди да се отдадем на забавни тъпотии, имаме и достатъчно сериозни задачи за довършване. Обаче след това… МРЕТЕ, ГАДИНИ!!!