Еп. 9: Commandos

Когато за дадена игра се каже, че е дала началото на цял един жанр или се е превърнала в определяща за него, често това води до вълна от дискусии. В подобни случаи винаги се намира някой, който да ви опровергае, като изрови напълно непознато заглавие, за да блесне с ненужни знания в стил „Минута е много“. Съществуват и редки случаи, като Commandos, когато всякакви спорове са излишни.

На 01.06.1998 г. (feel old yet?) неизвестната испанска компания Pyro Studios издава стелт-ориентирана тактическа игра в реално време – Commandos: Behind Enemy Lines. С това се поставя началото на изцяло нов жанр видео игри, в които търпението и тактиката са единственият метод за успех. Като виждаме що за безмозъчни пуцалки (грижливо обвити във фенси термини като open world и action rpg) доминират пазара в днешно време, не е изненадващо, че този жанр бавно отмира. Но преди да бием последната камбана, ви каня на поредната ни разходка в чудните времена на 90-те…

The Master of Games

Наближаваше лятото на 1998 година. В моите спомени то е по-познато като „толкова беше горещо, че дебелите хора, докато ходеха по улицата, мирешеха на запържен бекон“. Една година преди това мижавите спестявания на очукания от живота българин бяха придобили стойността на използвана тоалетна хартия. За повечето от нас това означаваше, че рекордните жеги трябваше да ги изкараме, дишайки тежко и потейки се обилно в комфорта на панелния блок. И да – климатици нямаше, освен онези прозоречните по административните сгради – тяхната единствена функция беше да бръмчат заглушително, докато имитират работа. Единствената светлина в този на вид безкраен тунел бе наближаващото Световно първенство по футбол във Франция. България имаше Стоичков, Лечков и Балъков, отивахме там като бронзовите медалисти от 1994 година! Какво толкова можеше да се обърка?

Но не всичко беше толкова черно, колкото изглежда. Поне не за мен и за моя съсед от отсрещния апартамент. Той бе щастлив притежател на Pentium I, 166 Mhz, 128 MB RAM, 6 MB вградена видео карта и 3.2 GB Quantum харддиск. Вярно, слабичка конфигурация за 1998 година, но за българската реалност от онези времена, това беше мечтата на почти всеки тийнейджър. Така по време на поредната ни разходка, лишена от цел и посока (сякаш всичко по онова време се движеше по този начин), блуждаещите ни погледи фиксираха нещо ново на една будка за вестници.

Някъде там, между вестниците Чук-Чук и Демокрация, гордо се пъчеше списание за видео игри и софтуер! При това не от онези залежали списания от 1987 г. за програмиране на BASIC. Това беше ново, шарено и лъскаво списание за персонални компютри! На корицата му здравеняк във военни дрехи бе насочил пистолет към ококорените ни погледи, а над зелената му барета се пъчеше надпис – „Master Games,  Maй ’98, Година 1, Цена със CD 7000 лева“.

Commandos: Зад тила на врага

Ако ме питате днес как сме успели да скалъпим крупните 7000 лв. (7 лв. по днешни стандарти), не мога да ви кажа, но дискът, пълен с демота, осмисли лятото ни. Черешката на тортата, която ни държеше заети през 80% от времето ни, бяха трите прекрасно изглеждащи и изпълнени с препятствия нива на Commandos: Behind Enemy Lines. Макар и хлапета, двамата с авера ми вече имахме много сериозен гейминг опит, добит от годините, когато бяхме оборудвани с Правец 8 C, Атари и Нинтендо клонинги. Но такъв тип предизвикателство за първи път се изправяше пред нас.

Чрез изометрична гледна точка пред очите ни се разкри кристално синя река, криволичеща из заснежен планински район. На различни точки по картата бяха разположени нашите герои, които имаха задачата да унищожат слабо охранявана радиостанция в местността Сола в Норвегия. Последните няколко години цъкане на 3D шутъри и газ до дупка на Test Drive и NFS ни бяха накарали да мислим, че във виртуалния свят всичко се случва с гръм и трясък.

В Commandos нещата се случват коренно различно. Враговете в играта са изцяло немски войници, от всякакъв ранг. Патрулите са винаги нащрек и когато са в комбинация от повече от един войник, непрекъснато наблюдават през рамото на другия. Всеки шум, всяка кървава следа или стъпка в снега, въобще всичко извън обичайното, ги кара да се усъмнят и да проверят ситуацията. Затова и всяко действие на играча трябва да бъде внимателно преценено, за да не събуди интереса на врага. Сами разбирате, че всеки изстрел или ескплозия трябва да бъде в най-подходящия момент, в противен случай това би означавало край на играта.

Ако вражески патрул ви забележи, това не означава задължително смърт. Немският войник ще ви заповяда да останете на място. Ако изпълните заповедта, героят ви щe бъде задържан. При определени условия можете да го освободите, като използвате другите си налични герои. Ако не изпълните заповедта, по вас моментално ще бъде открит огън. Ако въобще направите нещо, което швабите сметнат за заплаха към тях – следва огън. Дори и да се спасите, ще прозвучи аларма, която ще изкара още десетки врагове на патрул и нещата ще загрубеят максимално.

Играта е безпощадна и всеки от вас, който е решил да я превърти, трябва да се зареди с много търпение и да се подготви да мре като муха еднодневка. За да изпълните задачите, които ви се поставят на всяко ниво, ще имате нужда от много детайлно планиране. Досущ като игра на шах, ще трябва да мислите с няколко хода напред. Бъдете сигурни – играта е подготвена достатъчно добре, за да не допусне разсейване от ваша страна.

Гадни английски копИлета

На всяко ниво командвате различен, предварително подбран от играта елитен екип английски командоси. Съответно всеки от тях има характеристики и свое оборудване, които са от полза в различни моменти. Разполагате с „лицето“ на сериите Commandos –  мускулест батка на име Butcher, който  се разправя с врага по възможно най-нехуманен начин. До него в екипа, в зависимост от нивото, попадат гмуркач, шофьор, сапьор, снайперист, шпионин, крадец, а в последвалите продължения на играта – съблазнителка и бултериер на име Whiskey.

Всеки от тези герои е от първостепенна важност за изпълнението на мисиите. Ще ви дам пример с шпионина, който може да се дегизира като немски офицер и за кратко време да забаламоса вражески патрули, за да може останалите ви единици да си вършат работата в техен гръб. Но ако задържите немските войници прекалено дълго, те лесно ще забележат измамата. Гмуркачът пък е единственият, който може да се движи незабелязано под вода и да достига точки, които другите командоси не могат.

Achtung! Achtung!

Повечето игри от сериите Commandos включват 20 нива. Преди да си кажете, че това е прекалено малко, имайте предвид, че Commandos е трудна игра. Адски трудна! Всяко ниво отнема зверски много време, за да го преодолеете. Понякога просто ще ви се иска да зарежете всичко и да дадете почивка на мозъка си.

Tрудността е предизвикателство, но всъщност въобще не е сериозният проблем на играта. Това, което наистина може да ви подразни, е абсолютната линеарност на Commandos. Всяко ниво има един „правилен“ начин за минаване и много рядко ви се отдава възможност за импровизация. Понякога единственият начин да победите в дадена мисия, ще бъде изпращането на вашите герои на сигурна смърт само за да заредите от по-ранен етап.

Commandos – Класика в жанра

Успехът на първата игра от сериите Commandos доведе до още четири игри. Последната от тях – Commandos: Strike Force, бе толкова лоша, че заби финалния пирон в ковчега на поредицата. Въпреки това основите бяха положени и жанрът получи своето развитие. Това се случи в лицето на игрите Desperados (две части), Robin Hood The Legend of Sherwood, Chicago 1930, Korea: Forgotten War  и др. За да сме честни, някъде около излизането на Robin Hood жанрът започна да запада. Излизаха все по-посредствени заглавия, докато в един момент всичко просто приключи. Стелт-ориентираните тактически игри се оказаха ненужна ниша в пазар, претъпкан със супер динамични ненатоварващи ума пуцаници. Всичко това щеше да е много тъжно, ако преди около 4 месеца, 19 години след Commandos, не бе излязла Shadow Tactics: Blades of the Shogun. Тактическа стелт игра с нинджи и самураи? С качеството на Commandos! Наследството е живо, братя! На оръжие!