Трансформиране под мрачни лунни лъчи

Кой не знае Благой Иванов, кой не е чувал за него?
Ако трябва да съм сериозен и да се опитам да ви представя автора на книгата, чието ревю ще намерите по-долу, то сигурно ще трябва да прекарате часове в четене. Ако сте запалени библиофили и следите българските издателства, то сте се сблъскали с много прекрасни негови селекции в издателствата „Изток-Запад“ и „Дежа Бук“. Ако пък сте заклети киномани и цените качественото кино, със сигурност сте чели не една или две негови статии на сайта на „Операция Кино“. Освен всичко това, миналата година Благой издаде и своя първи сборник с публицистични статии точно на кино тематика. Книгата се казва „Добрите, лошите и грозните“ и със сигурност още може да я намерите в най-близката до вас книжарница. Но да не се отплесваме излишно, а да се фокусираме върху настоящата книга. Тя е все още топла, носи заглавието „Трансформации“ и е изпълнена с много кръв, кошмари и тъга. Освен това представлява едно своеобразно пътуване във времето и стига чак до двадесет години назад, когато е публикуван и първият разказ на Благой.

Какво всъщност представлява сборникът с разкази „Трансформации“?

Селекцията е изключително богата, включваща двадесет разказа, като преобладаващият жанр е ужас. Разбира се, има и няколко изключения тук и там, но определено страхът, кръвта, болката и тъгата доминират, независимо от тематиката. Без да се впускам в детайлно обяснение на всеки един разказ, ще се опитам да дам няколко примера, за да придобиете представа какво ви чака.

Книгата започва много силно с историята на малък побойник, който решава, че може да се гаври с беззащитен мравуняк. Последствията са по-жестоки, отколкото той някога си е представял. Имаме задължителните разкази за вампири и върколаци, които да ви държат в напрежение до самия край. Ако познавате Благой, знаете и за неговата любов към немъртвите и по-конкретно – зомбитата. В този аспект също не разочарова. Цели две истории ще засегнат тази тематика, като едната е от гледната точка на оцеляващите, а другата – по-добрата със сигурност – от тази на ходещите мъртъвци.

Краят на света също е важна част от този сборник, и няколко от историите наблягат и на това. Независимо дали става дума за странен извънземен паразит или просто необяснимо природно явление в стил „Денят на страшния съд“, напрежението е гарантирано. Сборникът приключва дори още по-силно от откриването си, с разказа „Отражението“, в който малко момиче е насилвано от пастрока си в продължение на години. Неговата болка и тъга се събират в огледалото – последният подарък от майка ѝ. На връх тринадесетия си рожден ден ще получи нещо, за което едва ли някога е мечтала.

Няма да ви развалям удоволствието и ще оставя да откриете останалите истории сами, ако решите да си вземете сборника. Подобно на много сходни книги, тук също се открояват по-добри и по-лоши произведения. Съвсем в реда на нещата е, когато разполагате с толкова много идеи и теми, вие, като читател, да отличите фаворитите и да заклеймите недостойните. Много трудно може да харесате абсолютно всичко, а и не би било нормално. При мен не беше по-различно.

Кръв, болка и тъга

Красотата в случая е, че става дума за огромен период от време на писане и една градация, която на моменти можете да усетите между редовете. Стилът търпи промени, идеите се трансформират (да се заиграем със заглавието), авторът сякаш израства пред очите ви. Дали към по-добро или към по-лошо е вече въпрос на субективна гледна точка. Със сигурност обаче ще доловите как някои разкази са много по-ясни и конкретни, много по-съсредоточени в историята и действието. Други от своя страна са по-абстрактни, на моменти дори леко философски, но без да прекаляват кой знае колко.

На моменти тази абстрактност работи, но в други, като в „Сърцето на Бог“, тя сякаш е прекалено лична и само авторът разбира какво е искал да каже. Може и да греша, разбира се, но поне оставам с такова впечатление. Може и просто да не ми е харесал толкова този разказ, че да търся под вола теле, както се казва. Сходна, макар и не толкова силна, беше ситуацията с “Изстиващ дом”, но там поне идеята беше ясна, макар интерпретацията да си остава мъглива.

Като изключим няколкото подобни примера по-горе, сборникът е наистина чудесен. Изказът и стилът на автора са изключително приятни и лесни за четене, без да са претоварени от сложни и завъртяни думи, като в същото време не са елементарни и оставящи усещането в четящия, че бива третиран като бавноразвиващ се. Можете да забележите ясно на места вдъхновението от големи автори като Кинг, Кунц и дори По, но и огромна доза индивидуалност, която да доминира въпросните влияния. По този начин никога няма да се загнезди усещането, че четете нещо познато и дъвкано много пъти вече.

Определено ще ми е трудно да застана пред вас и да ви кажа твърдо и убедително, че това е сборникът, който трябва да прочетете. Ужасът винаги е бил жанр, нуждаещ се от специална нагласа и много любов, макар и това да звучи извратено на моменти. Той или ви допада и сте лудо влюбени, или го мразите в дъното на душата си. Така е и с “Трансформации”. Субективността е неизбежна, а вкусовете на хората много и разнообразни.

За да се получи още по-противоречиво това ревю, смело ще ви кажа, че това е един страхотен сборник и това е сборникът за вас. Ако сте фенове на жанровата литература, ако обичате ужасите както ги обичаме аз и Благой, то не трябва да пропускате „Трансформации“.
Със сигурност няма да ви хареса всичко.
Със сигурност ще прелиствате страниците на някои разкази, за да видите колко още остава до края.
Със сигурност ще останете разочаровани щом видите финалното изречение на други от историите.
Едно е сигурно – ще си спомняте дълго за тези, които са ви направили по-трайно впечатление.

Нека сега оставим Благой за момент и обърнем внимание на още нещо, което е неотлъчна част от сборника. Ако си мислехте, че с разказите се изчерпва всичко, то жестоко се лъжете. Всяка една от двадесетте истории е подсилена с тематична рисунка, дело на младата и талантлива художничка Кристина Стоянова. Някои могат да ви стреснат, други отвратят, но всички допълват много точно и силно текстовия еквивалент, към който са прикачени. Това със сигурност добавя още по-голяма стойност към книгата и подпомагат моя апел, че е задължително жанрово четиво.

Тъй като ревюто се проточи малко повече от нужното, ще приключвам вече. В обобщение ще рискувам да се потретя като кажа, че „Трансформации“ е повече от необходима добавка към библиотеката на уважаващите се хорър фенове, а защо не и на останалите, обичащи добрите книги. Сигурен съм, че всеки ще намери на страниците своя кошмар и късче тъга. През това време ще очакваме следващите писания на Благой.