най-добрите ужаси през 2017

Най-доброто и интересно на хорър хоризонта през 2017 година

2017 година е вече зад гърба ни и е съвсем в реда на нещата да опитаме да направим кратка равносметка на случилото се през тези дълги 365 дни. Няма да правя опити за голяма и сериозна класация, нито пък искам да покривам всички появили се на голям (и малък) екран филми. От една страна, не съм гледал голяма част от фаворитите на повечето хора, а от друга, моята област е много по-тясно специализирана – ужаси. За тези, които следят сайта ни редовно, съм убеден, че последното им е повече от ясно.

Лошата новина е, че през изминалата година имаше прекалено малко хорър филми, които да ме спечелят така, че да мога смело да заявя, че това заглавие заслужава място в челната ми класация. Поради тази причина ще разделя тази “равносметка” на няколко отделни части – личните ми фаворити по формата на топ 3 (не беше лесно, признавам), няколко специално отличени филма, които са добри, но все пак нещо им липсваше и, разбира се, най-големите разочарования.

Преди да се впусна в изброяването, искам да спомена и една добра новина за хорър жанра. Годината започва повече от добре за него, защото четвъртият филм от поредицата “Insidious”, озаглавен “The Last Key”, стартира с близо 30 милиона долара само през откриващия си уикенд, което е повече от чудесно (при положение че е направен с 10 милиона бюджет).

Най-добрите ужаси през годината

Когато човек трябва да направи подобна класация и не разчита на числа, чужди мнения и класации, всичко опира до личен вкус. 2017-та може да се похвали с прилично количество ужаси, с много висококачествени продукции и адски положителни реакции от феновете. За мен лично обаче, годината не може да се отличи с прекалено много наистина добри заглавия. И макар първите две места да бяха ясни още в края на лятото и началото на есента, третото място дълго време седеше отворено и бях готов да поставя някои от споменатите в следващата категория, само и само да има нещо. За щастие това не се наложи. Ето какво лично на мен ми хареса през 2017 година:

1. “Анабел 2: Сътворениe”

Личният ми фаворит за изминалата година, “Анабел 2: Сътворение”, беше изпълнен с jump scare клишета и стандартна история, но ключът тук се криеше в тяхното използване. Дейвид Ф. Сандберг вече доказа с предишния си филм, “Lights Out”, че умее много добре да борави с въпросните клишета, да ги използва (почти) винаги в правилния момент и да държи зрителите в напрежение. Повече за филма можете да прочетете в ревюто ми тук.

2. “То”

2017-та спокойно може да бъде наречена годината на Стивън Кинг. Точно затова и не трябва да ви учудва, че две от трите заглавия в моя топ 3 са точно екранизации по Краля. Към “То” подходих много скептично, защото от една страна не съм фен на книгата, а от друга не мисля, че Тим Къри може да бъде заменен толкова лесно. Отварям кратка скоба тук, за да уточня за незапознатите (нима има такива?!), че въпросният Тим Къри изигра клоуна Пениуайз в телевизионната адаптация преди 27 години. Новата версия на Анди Мушети има своите проблеми и трески за дялане, но беше една стряскаща и напрегната история с прекрасни изпълнения на своя каст. Дори и Бил Скарсгард се представи чудесно като злодея.

3. “Gerald’s Game”

Още една адаптация по Стивън Кинг, която обаче е много по-различна от горната. Изключително бавен и атмосферен филм, който разчита изцяло на своите двама главни актьори – Карла Гуджино и Брус Грийнууд. Не очаквах кой знае какво, знаейки, че по-голяма част от действието се развива в една стая, но Майк Фланеган успя да ме изненада доста приятно. Човекът гради много успешна хорър кариера с чудесни и прилични заглавия зад гърба си.

Специално заслужили

“Jeepers Creepers 3”

Появявайки се съвсем от нищото, това продължение на “Jeepers Creepers” на Виктор Силва, се оказа не чак толкова зле, макар и да страда от няколко сериозни проблема. Голяма част от сцените този път се случват през деня, което убива част от мистерията и красотата на самия злодей. Също така той вече има много повече екранно време и е представен като безсмъртен badass злодей. В известна степен това работи, но както казах по-горе, се губи част от чара.

“Better Watch Out”

Без да очаквам кой знае какво и да знам кой знае какво, “Better Watch Out” на Крис Пековър се оказа доста добра хорър комедия с не толкова очакван обрат още в средата на филма. С щипка оригиналност, свеж хумор, макар и много черен, и добра игра на основните актьори, лентата спокойно можеше да си спечели място и в челната класация, но… нещо сякаш липсваше. Не мога да кажа какво точно, но определено бих препоръчал филма на всеки, който иска да гледа нещо различно.

Разочарованията на 2017 година

Стигнахме и до този момент. Има заглавия, за които слушаш толкова много, чакаш ги с такъв интерес, очакванията ти се трупат, трупат и накрая преливат в знак на отчаяние. Уви, ето няколко филма, за които натрупах толкова големи очаквания, че разочарованието ми не може да бъде описано лесно с думи дори:

“Get Out”

най-добрите ужаси през 2017

Личният ми разочароващ фаворит за годината! След толкова много приказки по негов адрес, номинации за „Златен глобус“, поставян в класации за най-добър ужас на годината, човек ще каже, че това няма как да бъде зле. Оказа се, че може, даже по-зле отколкото би предположил човек. С някои много добри идеи, чудесна операторска работа и прилично изпълнение на Даниел Калуя, сценарият на “Get Out” се оказва и неговата ахилесова пета. Последният половин час заличава всяко добро впечатление, което може да сте си съставили за продукцията до този момент. Тъжно и жалко.

“Mother!”

най-добрите ужаси през 2017

Признавам, че ако не бях запознат с идеите на филма, най-вероятно нямаше и да разбера нищо от случващото се. От друга стана, точно защото бях наясно с въпросните идеи, лентата на Дарън Аронофски ме подразни изключително много. Всичките символики и референции към Библията са толкова помпозни и претенциозни, че в един момент ми дойдоха в повече и исках всичко да свършва вече. Може би подходих с грешната нагласа или с прекалено високи очаквания, но факт е, че не намирам много хубави неща в този филм (освен откриващата сцена, която много ми допадна).

Ето още няколко разочарования, които обаче са прекалено безлични и не заслужават излишни думи:

“Тъмната кула”, “Мумията”, “Happy Death Day”, “Cult of Chucky”, “Leatherface”, „Death Note“.

За съжаление все още не съм гледал поне една дузина похвалени ужаси, което можеше и да доведе до промени в горните категории. Но толкова за изминалата година. Надявам се тази да донесе по-добри и свежи продукции.

Преди да приключа тази статия, бих искал да отлича едно много специално заглавие. Реално то би заело първата позиция не само за ужас, а и за филм на годината като цяло. Не го поставям в първата категория обаче поради една много важна и съществена причина – то не е ужас. Жанрът фигурира в спецификацията на продукцията, но всеки, който го е гледал, ще се съгласи, че говорим за една прекрасна любовна история. Говоря на “Формата на водата” на един от любимите ми режисьори Гийермо дел Торо. Прекрасен филм, прекрасна визия, режисура, операторска работа. Едва ли мога да кажа, че е най-доброто на мексиканеца до момента, но със сигурност се приближава до първата позиция. Силно препоръчвам на всеки, който не го е гледал. Филмът е много личен и това се усеща от почти всеки един кадър. Съвсем заслужено лентата отнесе и наградата за най-добра режисура на скорошните награди „Златен глобус“.

Ще се видим на сходна равносметка в края на тази година или началото на следващата.

Коментирайте чрез Facebook

Мнения, критики, неточности - пишете ни, не ни жалете!

About Димитър Копарански

The oldest and strongest emotion of mankind is fear, and the oldest and strongest kind of fear is fear of the unknown. So... fear me since you don't know me!