Вълнист носорог

Хората нямат вина за изчезването на праисторическия вълнест носорог

Популациите на вълнест носорог намаляват хиляди години след появата на древните хора

Вината за изчезването на праисторическите мегафауни и животни като вълнест мамут, пещерен лъв и вълнест носорог в края на миналия ледников период, често се стоварва върху раменете на първите хора и разпространението им по целия свят. Нови изследвания, публикувани в списанието Current Biology, разкриват, че изчезването на вълнестия носорог всъщност няма нищо общо с хората.

Повече хора – повече вълнести носорози

Учените са изследвали популациите на вълнести носорози в Сибир посредством ДНК проби от тъкани, кости и косми на 14 индивида. Генетично секвестирани са били ДНК и митохондриалните геноми от запазените екземпляри. Така изследователите са оценили числеността на популацията и генетичното разнообразие в групите. Резултатите показват, че гените на вълнестите популации на носорози са се адаптирали в продължение на десетки хиляди години преди изчезването им. Генетичните показатели за числеността им са показали, че популацията на носорози е останала стабилна дълго след като хората са започнали да живеят в Сибир. Тази стабилност остава в периода преди 29 000 години и в началото на студения период, до преди 18 500 години, когато наборът от данни на изследването приключва. Носорозите с вълна не са изчезнали преди около 14 000-та година, което показва, че нещата са се променили драстично за вида около 4500 години по-късно, но този период не влиза в обхвата на проучването.

Вълнист носорог

Последователността на гените разкриват генетични мутации, които са помогнали на носорозите с козина да се адаптират към променящия се климат. Сред тях е промяната в кожния рецептор, който засича топло и студено. Древните носорози са били добре приспособени към мразовития североизточен сибирски климат. Изследователите обясняват, че тази „адаптивна“ мутация всъщност би могла да се е случила през краткия период на затопляне. Той е започнал около времето на тяхното изчезване, към края на последната ледникова епоха. Странното е, че не студът от ледената епоха ги е унищожил, а краткото затопляне, появило се по-късно.

„Първоначално се смяташе, че хората са се появили в североизточен Сибир преди 14 000-15 000 години, около времето, когато вълнестият носорог е изчезнал. Но наскоро са направени няколко открития на много по-стари места, населени от хора. Най-известните сред тях са на около 30 000 години“ каза старши автор Любов Дален, професор по еволюционна генетика в Центъра за Палеогенетика.

„Намаляването на популацията и изчезването на вълнестия носорог не съвпада с появата на хора в региона. Всъщност виждаме малко увеличение на числеността на носорозите през този период.“

Разбира се, на учените им предстои много работа, за да вникнат в причините за изчезването на носорозите и други мегафауни.

„Сега искаме да се опитаме да вземем повече последователности на генома от носорози, които са на възраст между 18 000 и 14 000 години, защото в един момент те със сигурност трябва да намалеят… Знаем, че климатът се е променил много, но въпросът е: как са били засегнати различните животински видове и какво общо имат те помежду си? „

Коментирайте чрез Facebook

Мнения, критики, неточности - пишете ни, не ни жалете!

About Атанас Георгиев

Обичам да следя новостите в областта на биологията, Космоса и технологиите. Това ми дава възможност да ги споделя с Вас, читателите на Technology.bg