Еп. 16: Driver baby driver

Всеки ценител на класическите екшън филми ще признае, че солта и пиперът на жанра са изпълнените с напрежение, катастрофи, взривове и обърнати тротоарни щандове със зеленчуци, автомобилни преследвания! Ако ти, който четеш тази статия, си мъж, имащ така моденрата в днешно време „криза на мъжествеността“, то нека ти кажа какво ще те излекува на момента…

Стийв Маккуин в „Булит„! Майкъл Кейн в „Италианска афера„! Купчината смачкани полицейски коли на фона на гениалния саундтрак на „Блус Брадърс„! Маниакалният поглед на Мел Гибсън зад волана на Ford Falcon XB GT Cope 1973, по-позната като „V8 Interceptor„! И неостаряващата любима реплика на Сами Насри от „Такси“, който влиза в полицейското управление, минавайки с Пежото си директно през главния вход, и с усмивка заявява на куките на рецепцията: „Как сте, педали?“

Със 100 километра в час, аз съм номер едно!

Вдъхновена директно от най-добрите филми с преследвания с коли, през 1999 г. излиза играта Driver. Дело на не кой да е, а Reflections Interactive (днес част от Ubisoft), които по-рано създават култовата Demolition Derby. Издател е GT Interactive, като първо играта излиза за PS 1, a малко след това и за PC.

Черпейки с пълни шепи от споменатия жанр, Driver ни хвърля в 70-арска обстановка, изпълнена с американски muscle cars, полицейски сирени и фънки саундтрак. И да не забравяме летящи кофи за боклук и улични знаци. Главният герой е полицай под прикритие и бивш автомобилен състезател на име Джон Танер. Задачата на Танер е да се внедри в мафиотската фамилия Кастарди, като за целта първоначално трябва да изпълнява техни поръчки. Те включват бягство от обир на банка, пренасяне на пратки с неясен произход (аз все още мисля, че са кашони с дрехи за Червения кръст) и т.н.

Действието се развива в четири различни града – Маями, Сан Франциско, Лос Анджелис и Ню Йорк. Driver взима open-world идеята на Grand Theft Auto, като я поставя в 3d перспектива и я пренася в трето лице. Всъщност чисто жанрово много хора по онова време свързваха двете игри. Впечатлението беше, че Driver е просто 3d копие на GTA. Това, естествено, съвсем не е така. Driver е доста по-праволинейна игра. Безцелното шляене из улиците няма да ви донесе допълнителни неща за правене. Освен това в оригиналния Driver единствено управляеми са колите. Героят ви не се появява нито веднъж извън автомобила, който кара. Стрелба също няма. Driver ви дава точно това, което обещава с името си – непрестанни гонки по улиците, каскади и много парчета смачкана ламарина.

Карай Танер, карай – всичко тече…

Да, в основата на Driver е шофирането. За хлапак, който дотогава само е гонил хора, да ги гази на GTA и Carmageddon, задачата беше повече от сложна. Всъщност сложността на играта е пословична и до ден днешен. Още първата ви мисия е да изпълните няколко трика с колата си, за да впечатлите бандюгите, които ви наемат. Повярвайте ми, малко игри са отказвали толкова много хора още с първата си мисия. Особено когато Driver се играеше на компютър…

Внимание! Следва доза ненужна носталгия!

Виждате ли, деца, по онова време джойстиците за компютър бяха или евтини и крайно неадекватни, или такива, които никое дете в България не можеше да си позволи. А driving игра със сериозно ниво на трудност е зверско предизвикателство, когато управлението е със стрелките. Лично аз имах и още по-страшен враг от клавиатурата. Отвореният свят на Driver и доста добрата за времето си графика бяха зверски мъчител за моя крехък Voodoo 2 графичен акселератор. Добавяйки 12 mb към 4 mb вградената ми AMD графична карта, Voodoo-то едвам успяваше да подкара Driver на 800х600 резолюция. И въпреки че почти всички графични опции бяха на low или medium, играта все пак лагваше доста сериозно. Дотолкова, че между натискането на space за ръчна спирачка и проявата на това действие на екрана имаше достатъчно време да сменя канала, като започнеше „Отзвук“ по БНТ.

Но да се върнем на трудността. Driver не ставаше по-лесна след първата мисия. Ченгетата в играта са абсолютни камикадзета и очевидно никак не се притесняват за цялостта на общественото имущество. Пътните блокади се появяват изневиделица, а само перфектни шофьорски умения могат да ви спасят от преследвачите ви.

За сметка на това фънки саундтракът, който звучи през цялото време, действа доста успокояващо на нервите, така че шансът да разбиете клавиатурата си, не е толкова голям. Освен готина музика, Driver разполага с прекрасна атмосфера, особено за тези, които имаха компютри да я видят в цялата ѝ красота. Не на последно място, играта има и няколко вградени опции, които винаги могат да ви разнообразят. Escape mode ви предизвиква да избягате от куките възможно най-бързо, а Survival проверява колко време ще успеете да издържите преди крайно неикономичният ви звяр на 4 колела да даде фира. За истинските любители на преследванията Driver има възможността да заснемете гонката си, поставяйки камери на различни места из трасето.

След всичките суперлативи трябва да кажем, че Driver все пак е перфектната игра. Вече споменах за прекалено голямото ниво на трудност. Друг дразнещ момент е изкуственият интелект, който по-скоро е даденост по онова време. Случайните автомобили по улиците сякаш са там само за да ви се пречкат и сменят платната по-изненадващо и от пловдивски шофьор на Цариградско. Да не забравяме сцените между мисиите. Ужасен voice-acting и грозна анимация, които сякаш присъстват само за да развалят впечатлението от прекрасната геймплей графика. Последно, като минус можем да отчетем и липсата на мултиплейър, защото Driver изглежда като забавна игра за мулти. Но то пък и без това не оставаше време за друго покрай StarCraft и Quake…

Drive baby drive

През годините Driver се превърна в стабилна поредица и от играта излязоха общо 5 официални части, както и 2 за handheld конзоли и една за смартфон. Последната игра – Driver: San Francisco, излезе през 2016 година и се превърна в най-високо оценената след първата в сериите. Според мълвата Watch Dogs всъщност първоначално е планирана като нова част от Driver франчайза, но в крайна сметка от студиото са избрали да поемат по нов път. В началото на века започва и подготовка за снимането на филм Driver, но през 2009 г. проектът е зарязан. Между другото, из интернет все още може да се намери изтеклият сценарий.

Дали краят на поредицата вече е дошъл, няма как да знем. Каквото и да стане, излязлата през 1999 г. Driver отвори съвсем нова ниша в гейминг пазара, която вдъхнови EA да доразвият NFS и доведе до създаването на игри като The Crew и др. В крайна сметка, какво повече му трябва на едно пораснало момче от филм с преследвания и бързи коли, които то самичко да режисира…