В началото на 90-те години на миналия век учените от Xerox Parc показаха футуристична концепция, наречена Digital Desk. Тя изглеждаше като всяка една работна станция, с изключение на разни чудати джаджи, които висяха отгоре. Две видеокамери, поставени над бюрото, улавяха всяко движение на човека, който е седнал да работи. До камерите имаше прожектор, който прожектираше екран на компютър върху повърхността на бюрото.
Дигиталното бюро, изпреварило времето си
С помощта на тази джаджа от Xerox, хората можеха да правят щури неща, като например да избират и удебеляват параграфи от текст на книга, да „влачат“ думи по документи, и какво ли още не. Попълването на финансови документи бе изключително лесно. Всичко ставаше с докосване и „влачене“. В един миг границите между физическия и цифровия свят бяха размити. Хората вече не се нуждаеха от клавиатура, мишка и екран, за да ползват възможностите на компютъра. Всичко, което трябваше да направят, бе да седнат и да се насладят на информацията, прожектирана пред тях.
Въпреки своята иновативност (или може би точно заради нея), Digital Desk така и не набра популярност. Технологията тръгна в друга посока – стъклените повърхности на смартфоните, таблетите и лаптопите. Но учените не се отказаха от тази идея. Сега, повече от 35 години след първоначалната реализация, тези полудигитални, полуфизически работни станции може би ще намерят приложение.
„Наистина искам да разбия комуникацията с устройствата чрез малките екрани и да я изведа изцяло в нашия свят.“ коментира Robert Xiao, компютърен учен от университета Carnegie Mellon. Неговият проект Desktopography ще въведе концепцията на Digital Dest в нашия модерен свят.
Desktopography
Както Digital Desk, Desktopography прожектира цифрови програми, като календари, карти или документи, върху бюра, където хората могат да взаимодействат с машината с ръце. Основната разлика е, че Desktopography работи по-добре и по-прецизно, отколкото Xerox някога са си мечтали. Устройството работи със специална камера и портативен проектор. То може да се монтира директно върху стандартна фасонка в обикновена лампа за бюро.
Камерата създава триизмерна карта, която се обновява постоянно и следи кога различните обекти се движат и кога ръцете ви влизат в действие. Тази информация се предава през „мозъка“ на устройството, който улавя разлики между пръсти и неща като гумичка или молив. Тази функционалност е важна, тъй като Desktopography работи като уголемен тъчскрийн. „Искаме интерфейса да се изолира от физическите обекти, а не от вашите ръце.“ коментира Chris Harrison, директор на института.
Просто идея или реален бъдещ продукт?
Тук стигаме и до по-големия проблем с прожектирането на цифрови изображения върху физически повърхности. Нашето работно място обикновено не е подредено. Ама изобщо! Xiao е разработил продукта си така, че да използва алгоритми, които да различават неща като книги, листове хартия, чаши с кафе и други. След това устройството пресмята най-доброто място, където да прожектира изображението на вашата екселска таблица. Desktopography дава приоритет на плоски и чисти повърхности. В случай, че има пречки, причинени от други обекти, изображението ще се прожектира върху най-близкото подходящо място. Ако преместите вестника си или радиото, алгоритъмът ще го разпознае и ще преоразмери изображението. „То ще открие най-доброто място„, казва Harrison. „То може да се окаже върху корицата на книга, когато това е по-добрата опция пред поставянето на изображението между два други предмета.„
Разработчиците смятат да интегрират камерата и проектора в обикновена LED крушка. Това би позволило на подобно устройство да бъде по-достъпно за обикновения потребител. В сегашния си вариант, устройството е на цена от около 1,000 щатски долара. В бъдеще Harrison смята, че може да смъкне цената до около 50 щатски долара. „Това ще е една скъпа крушка“, коментира той. „Но ще е доста евтин таблет.“