Technology.bg Светът на технологиите
Съдържание
Блясъкът на красивите инженерни решения в 5 редки машини
Живеем в ера, в която появата на нова технология е по-редовно събитие от валежите в тропическите гори. Едва ли може да се говори за каквато и да била изненада при представянето на поредното творение на научно-техническия прогрес.
Въпреки това, армии от учени, обединени в различни лаборатории, изследователски центрове и заводи, неуморно се трудят, за да задоволят все по-изострената нужда на човечеството от самоусъвършенстване.
Много от изделията, които те създават, често имат чисто експериментален характер и никога не навлизат в масова употреба. Други пък са предназначени да се преборят с някоя строго специфична задача и са произведени в ограничени бройки.
Каквато и да е причината за появата им, в тези машини е залегнала технология, зад която се крият уникални инженерни решения и дори да не ви изненадат достатъчно, те са толкова редки, че със сигурност няма да ги срещнете на улицата. Ето защо събрахме някои от най-интересните творения в настоящата класация.
Балистичната стоножка МАЗ 7907
Не е странно, че девизът на Минския автомобилен завод (МАЗ) е “Покоряваме континенти”. Беларуският производител на тежка колесна техника е прочут с надеждните си машини, достигащи до някои от най-труднодостъпните точки на планетата.
Едно малко познато, но достатъчно респектиращо тяхно дело е влекачът МАЗ 7907.
Машината е създадена през 1985 г. като опитно шаси за транспортиране на междуконтиненталната балистична ракета РТ-23 “Молодец”. Уникалното в случая е не толкова смъртоносният товар, колкото инженерните решения, приложени тук.
МАЗ 7907 е единственият влекач в света, притежаващ цели 24 задвижващи колела, 16 от които – управляеми. Тъй като машината е прекалено дълга и радиусът на завоя е недостатъчен, за да се осигури маневрирането, първите 4 двойки колела завиват в една посока, а последните 4 двойки – в противоположна.
Изненадите не свършват тук. С впечатляващите си размери – 28 метра дължина, маса от 65 т и товароподемност над 150 000 кг – тази машина се нуждае от нещо наистина специално, за да бъде задвижена. Ето защо инженерите, работещи по проекта, прилагат модифициран газотурбинен двигател от танк Т-80У – ГТД-1250 с 1250 к. с. С него са достигнати едва 25 км/ч, но ще се съгласите, че за техника с такива параметри и това си е постижение.
По време на изпитанията “стоножката” показва блестящи резултати, но междувременно СССР се разпада и политическата криза слага край на работата по проекта. Двете произведени машини са върнати в завода в Минск, където и приключва историята им.
Стоманеният исполин Bucyrus RH400
Много от вас може би не са чували за Bucyrus, но ако ви кажем, че това е компания, произвеждаща машини за рудодобивната индустрия, днес притежавана от Caterpillar, може би ще се сетите за какво иде реч.
А то е нещо наистина мащабно – Bucyrus RH400 е най-големият хидравличен багер в света. Теглото му е точно 900 тона, а товароподемността – още 100 тона отгоре. Височината на този гигант е единственото скромно нещо, ако 7,64 метра могат да се нарекат скромни. Те обаче се губят в сравнение с други параметри като 1569-те коня, побрани в двигател с обем 18,1 литра.
Що се отнася до работния процес, Bucyrus RH 400 е точно толкова категоричен, колкото в техническите си данни. С едно загребване лопатата му е способна да проникне на цели 6 метра под земята, а ако се налага да се копае на височина, диапазонът на стоманения исполин е от 0 до 14 метра. Обемът на лопатата – 45 квадратни метра пръст и камъни без проблем се вместват в нея!
Bucyrus RH 400 е роден през 1997 г. и до днес продължава да се труди упорито. За да му се полюбувате обаче, ще се наложи да отскочите до някой рудник в САЩ или Германия.
Aerotrain от бъдещето
Поредният участник в нашата класация е рядък не заради качествата си, а именно заради липсата на такива.
През 50-те години на миналия век железопътния транспорт в САЩ е силно застрашен от автомобилите и самолетите. Различните компании са впрегнали цялата си мощ в надпреварата по създаването на влак, който да върне пасажерите в купетата.
General Motors е компания с традиции и не може да си позволи да остане по-назад от конкуренцията. Ето защо през 1955 г. върху релсите е поставен един чудат влак – Aerotrain. Външният му вид наподобява повече някой класически Cadillac от тази епоха, а според рекламата това е влакът на бъдещето, притежаващ стил, производствена лекота и ниска експлоатационна стойност.
GM не лъжат. Захласнати обаче в решаването на тези задачи, те забравят за нещо изключително важно – комфорта. При проектирането на този иначе красив и евтин за производство влак в него е заложено пневматично окачване, което обаче не оправдава надеждите. Вместо да смекчи вибрациите от пътуването, то разтърсва пътниците непоносимо.
Машинистите сравняват управлението на Aerotrain с такова на стар камион и въпреки големите очаквания, GM едва успяват да продадат 3 влака. След година експлоатация от Union Paciffic и трите са препродадени с големи намаления на Rock Island Railroad, която обслужва предградията на Чикаго. Там машините преживяват цели 10 години, докато не ги изпращат в музея, където влакът на бъдещето се превръща в частица от миналото.
Революционният E-Ship 1
От земята във водата. Именно там оперира следващият ни герой. E-Ship 1 е произведен през 2010 г. в Германия. Той е тип “Ро-Ро” и служи за превоз на компоненти за вятърни турбини през морските простори.
Като част от една от най-големите компании за производство на турбини за вятърните паркове, никак не е чудно, че в този кораб е заложена именно технология, свързана със силата на вятъра.
Ако си мислите, че добрите стари ветрила отново се връщат на мода – ще трябва да ви разочароваме. E-Ship 1 използва вятъра, но по съвсем друг начин, известен на физиците като Ефект на Магнус.
Ефектът на Магнус е сила, упражнявана върху въртящо се тяло, намиращо се във въздушен поток. Тя действа перпендикулярно на посоката на течението. Първият, използвал този ефект в корабоплаването, е немецът Антон Флетнер, който през 1925 г. поставя два въртящи се цилиндъра върху малка експериментална яхта.
При въртенето на роторните цилиндри се получава разлика в скоростта на вятъра и упражнявания от него натиск. Там, където посоката на въздушното течение съвпада с посоката на въртене на цилиндъра, скоростта намалява, но се увеличава налягането. В другия край на цилиндъра се увеличава скоростта, но налягането намалява. Тази разлика в налягането от двете страни на цилиндъра е всъщност силата, която предизвиква движение.
Получените резултати показват, че кораби с т.н. “роторен двигател” имат по-добра устойчивост, по-лесни са за експлоатация и значително по-леки от обикновен ветроход.
Точно тази идея заляга и в E-Ship 1. Върху палубата му са монтирани четири гигантски цилиндъра с височина по 25 м, които са свързани с витлото посредством механични връзки и спомагат за намаляване разходите на гориво с цели 30%.
С дължина от 130 м, ширина 22 и газене от 9 метра, E-Ship 1 е най-големият съвременен роторен кораб.
Каспийското чудовище КМ-1
Тази машина също се подвизава във водата, но не е нито рак, нито риба, а едновременно кораб и самолет. Експерименталният екраноплан КМ-1 (Кораб-Макет), придобил популярност като “Каспийското чудовище”, залага на друг физичен ефект – този на екрана.
Екранният ефект е наблюдаван за първи път от пилотите, които откриват, че на метри от земята подемната сила, действаща на летателния апарат, рязко се увеличава. Това се дължи на отразения от земната повърхност въздушен поток, който “повдига” самолета. Обединили в себе си кораб и самолет, екранопланите са по-икономични и имат по-голяма товароподемност от летящите им братовчеди.
На тази база през 60-те години в СССР започват експерименти по създаването на принципно нов вид транспортно средство – екранопланите. Построени са различни по размер и предназначение машини, а техният пик е достигнат в разработката на КМ-1 – един от най-големите летателни апарати в света.
КМ-1 е дълъг 92 м, висок – 22 м, а разпереността на крилата му достига 37 м. С такива размери никак не е чудно, че западните специалисти наричат машината “Каспийското чудовище”.
За да се размърда огромното туловище, чиято излетна маса надвишава 500 тона, са необходими 10 турбореактивни двигателя. 8 от тях са поставени на специални мотогондоли в предния край на машината. Други 2, служещи само за поддържане на крейсерска скорост, са монтирани на кила. Максималната достигната скорост с тези двигатели е 500 км/ч.
Изпитанията на КМ-1 продължават повече от 15 години. През това време екранопланът показва отлични летателни качества и висока устойчивост. На 9 февруари 1980 г. обаче пилотска грешка води до сериозна повреда, която слага край на експериментите с този перспективен апарат.
Да, светът на техниката е пълен с победи и разочарования, но всички те показват колко богата и разнообразна е конструкторската мисъл, непрестанно търсеща нестандартни решения. И тъй като настоящите 5 машини са само една малка част от този удивителен свят, очаквайте скоро и следващия ни материал, в който ще ви запознаем с някои от най-оригиналните самолети и хеликоптери, летели някога.
