Neuralink – Илън Мъск иска да свърже мозъци и компютри

Явно масовото производство на електрически автомобили и колонизирането на Марс не представляват достатъчно амбициозни проекти за Илън Мъск. Милиардерът предприемач сега иска да свърже човешките мозъци с компютри чрез новата си компания – Neuralink. Целта е хората да не изостават от машините.

Основателят и главен изпълнителен директор на компанията Тесла и корпорацията Space Exploration Technologies е създал нова компания, наречена Neuralink. Тя е насочена към технология, която Мъск нарича „невронна дантела“, имплантираща миниатюрни електроди в мозъка, които може един ден да позволят двупосочен пренос на мисли.

Мъск е взел активна роля в основаването на компанията и може би ще има и лидерска такава, според запознати. Това е смела крачка за някой, който има пет деца и вече ръководи две компании.

Самият Мъск не отговори на молбата за коментар. Макс Ходак, който твърди, че е „член на екипа, основал компанията“, потвърди нейното съществуване и участието на Илън Мъск. Той описа компанията като „в зародиш“, но отказа да даде повече детайли. Ходак е известен като основател на Transcriptic, проект който предлага роботизирани лабораторни услуги, достъпни онлайн.

45-годишният Илън Мъск е отчасти биснесмен, отчасти футурист

Той разпределя времето си между компанията Тесла, която по настоящем е под напрежение да изкара на пазара електромобила си за 35 000 долара Модел 3, като междувременно започна предварителната поръчка на соларни покриви, и SpaceX, чиято цел е да стартира бизнес със сателитен интернет и ракета, която да закара хора на Марс. Също така се занимава с разработката на супервисокоскоростен влак, наречен Hyperloop.

Някъде в натовареното си ежедневие Илън Мъск е намерил време да основе и неврологична компания, която да работи в посока създаване на мозъчни компютри. Е, вероятно първо ще излекуват някое и друго мозъчно заболяване, но накрая ще помогнат на човечеството да избегне поробването от интелигентните машини.

Ако изкуственият интелект получи развитие, ние ще изостанем от него значително, каза той на конференция миналия юни

Предложеното от него решение е „директен кортикален интерфейс“ – реализиран чрез слой от изкуствен интелект вътре в мозъка, който трябва да помогне на човешкия мозък да подобри функционалността си.

Миналият август той написа в Туитър, че лично работи по разработването на технологията. Илън Мъск смята да финансира сам разработката, включително с капитал, взет от другите му компании. Обмисля също да включи във финансирането Founders Fund, инвестиционната фирма на Питър Тийл, с когото вече е работил при създаването на PayPal.

През последните седмици Neuralink е наела водещи учени от областта,

включително Ванеса Толоса от Lawrence Livermore National Laboratory, Филип Сейбс от Калифорнийския университет и Тимъти Гарднър от университета в Бостън. Той е известен с това, че имплантира малки електроди в мозъците на чинките, за да проучи как пеят птиците. Гарднър потвърждава за участието си в Neuralink, но отказва да коментира плановете си за включването в проекта.

Изследователите, които вземат участие в програмата на Илон Мъск, заявяват, че първите продукти биха могли да лекуват нелечими в момента мозъчни заболявания като епилепсия и тежки форми на депресия, от които фармацевтиката печели милиарди долари годишно. Подобни импланти вече се използват при лечение на паркинсон.

Ако Neuralink успее да убеди правителството в безопасността и ефективността на технологията, и получи одобрението му, ще се премине към „козметични“ операции на мозъка, които ще подобрят познавателната му функция. Мъск намекна за тази възможност още през юни миналата година. Това той направи, докато описваше как хората се опитват да обработват и генерират информация възможно най-бързо.

„Вашето ниво на обработка на информацията е ужасно ниско, особено докато стоите със смартфони в ръцете си. Информацията, която влиза в мозъка ни е много повече от тази, която сме способни да обработим наведнъж. Очите ни входират много данни.“

Други изследователи се насочват към идеята – собственост на основателя на онлайн плащанията към Braintree Bryan Johnson. Той планира да инжектира 100 милиона в стартъп, наречен Kernel, по който в момента работят 20 души със сходни интереси.

Брайън Джонсън заяви, че е водил разговори с Илон Мъск, от които е станало ясно, че двете компании имат желание да изградят по-добри невронни връзки. Първоначалната им цел е да атакуват по-големи заболявания, а впоследствие – да разширят човешкия потенциал.

Технологията е изправена пред няколко големи трудности

Учените трябва да намерят безопасен начин да имплантират електродите в мозъка и начин да ги държат стабилни в него. Също така, все още не е възможно електродите да регистрират дейността на милиони мозъчни неврони, да декодират комплексни решения или да правят разлика между това кога някой иска да изяде купа спагети или кога на някого му се ходи до тоалетната.

Следващата трудност е да убедят хората да си сложат импланти в мозъка.

Мъск коментира пред Vanity Fair миналата неделя, че „за смислен частично мозъчен интерфейс трябва да изчакаме поне още около 4-5 години“.