„Dissidia Final Fantasy NT“ – една стъпка напред, две назад

Преди да ви запозная с новото старо отроче на Team Ninja и Square Enix „Dissidia Final Fantasy NT“, малко предистория е наложителна.

„Dissidia Final Fantasy NT“ е директно продължение на хитовите игри на Square Enix “Dissidia Final Fantasy” и “Dissidia 012 Final Fantasy”, които излизат през 2008 г. и 2011 г. респективно и са ексклузивни заглавия само за конзолата Playstation Portable (PSP). През 2015 г. в Япония за първи път се появява продължението (реално NT се води предистория на аркадната версия, но подробностите не са толкова важни), което се разпространява само в техните аркади и не напуска очертанията на страната. Феновете трябваше да чакат над две години, за да се докоснат до третата част за войната между доброто и злото, между силите на Космос и Хаос. Струваше ли си това чакане?

Историята

Сюжетът тук не се различава кой знае колко от предишните части. Богинята на закрилата Материя и богът на унищожението Спиритус се изправят един срещу друг в жестока и безмилостна битка за надмощие и имат нужда от бойци, които да я водят от тяхно име. За целта те за пореден път призовават познатите герои и злодеи от всички Final Fantasy игри, които трябва да се изправят един срещу друг в ожесточени схватки. За разлика от предишните игри, този път участниците в конфликта имат спомени както за старите сражения, така и за собствените си светове. Това ги кара да се зачудят какво става и започват сами да разследват ситуацията. Това е показано под формата на поредица от кратки филмчета, разчупени с някоя и друга битка от време на време.

Имайки предвид, че играта е насочена изцяло към онлайн сблъсъци между истински хора, донякъде е разбираемо защо офлайн историята е толкова силно занемарена. Опитвайки се да отключите близо тридесетте спомена по картата, вие ще получавате достъп и до така наречените Story Gauntlets. Това представляват поредица от шест битки с нарастваща трудност, които ще ви носят пари и награди.

Наистина е трудно да говорим за кой знае каква история тук, но поне такава е налице, малко или много. Със сигурност можеха да се постараят повече, но и това е нещо, защото по първоначалната информация история въобще не е трябвало да има.

Геймплей

Какво всъщност представлява „Dissidia Final Fantasy NT“? В ядрото си това си остава fighting игра, в която огромно разнообразие от Final Fantasy персонажи се изправят един срещу друг. Новото е, че тук това се случва в отбори от по трима души. Вече няма да можете да срещнете сам в битка свой приятел и да пресъздадете иконични сблъсъци между Cloud и Sephiroth примерно. Налага се да изберете и съотборници. Ако играете офлайн, то такива ще бъдат управлявани от самата игра.

Персонажите са разделени на четири основни класа, като всеки един има своите предимства и недостатъци.

Vanguards – могат да бъдат разглеждани като танковете в екипа. Те са силни, удрят тежко и нанасят сериозни поражения. За съжаление, атаките им в по-голямата си част са бавни и могат да бъдат избегнати лесно, особено ако противникът внимава достатъчно.

Assassins – бързи и подвижни, те трудно могат да бъдат достигнати от по-бавните персонажи. За сметка на това атаките им нанасят по-малко щети, но пък са по-многобройни.

Marksmen – името им говори достатъчно. Те разчитат на атаки от разстояние и не се чувстват комфортно при открит сблъсък лице в лице. Въпросните атаки не могат да достигнат бързината на горния клас, но пък определено не са за подценяване.

Specialist – този клас е най-труден за описване. Всеки персонаж разполага с уникални умения, като силно се различават по между си. Някои са полезни, други доста ненужни.

Един от основните елементи на поредицата, за щастие, тук не е претърпял промяна. Всеки един герой има два типа атаки – Bravery и HP. Първите ви увеличават точките със същото име, които от своя страна ви позволяват да нанасяте поражения върху противниците. Колкото повече bravery точки имате, толкова повече живот ще отнемете на своя опонент, когато HP атаката ви бъде успешна. Играта продължава, докато успеете да победите три пъти своите противници. Няма значение дали това ще бъде един и същи играч, или по един път всеки от тримата в отбора, важно е да отбележите три точки.

Разбира се, има и още дребни, но съществени неща по геймплея, но основното се състои в това да натрупате достатъчно bravery и да сведете точките живот на противника до нула.

Така наречените summons също не са забравени и отборът ви ще може да избере един, с който да започне мача. Някои от най-любимите и обичани божества се завръщат в „Dissidia Final Fantasy NT“. Селекцията включва Шива, Ифрит, Левиатан и Александър, за да споменем поне няколко. По време на битката ще трупате специални summon точки и щом имате достатъчно, ще можете да призовете съответния избраник. Техните умения и помощ варират, но целта им е основно да помагат на вас и да пречат на противниците в краткия период, в който са на бойното поле.

Персонажите

Нека все пак си дойдем на думата. Каквото и да си говорим, “Dissidia” винаги е била и ще си остане фен сървис игра. Селекцията в момента включва двадесет и осем персонажа от цялата тридесетгодишна история на поредицата. Разработчиците са обещали да ги увеличат поне до 50, което въобще не е малка бройка. Ще разполагате както с Warrior of Light от първата “Final Fantasy” игра, така и с Noctis от последната за момента петнадесета част. Освен това като бонуси има включени герои от странични приключения като “Tactics” и “Typo-0”. С това обаче приключват и хубавите неща.

Знам, че е много яко да избереш любимия си герой и да се развихриш срещу света. За съжаление обаче това удоволствие може да бъде много лесно помрачено, когато е нарушен балансът между различните персонажи. Ако изиграете десетина игри, веднага ще забележите една закономерност – шансът да се сблъскате с Noctis, Cloud или Lightning (няколко примера за доминиращо надмощие) е над 80%. Съвсем нормално е в една подобна игра да има по-лесни за усвояване персонажи, както и такива, които да изискват повече умения и тренировки. Тук обаче нещата излизат от границите на здравия разум и дори и да сте много добри с изключително тактичен и комплексен герой, пълен аматьор може да ви размаже като буболечка върху стъкло с някои от споменатите “любимци на публиката”.

От разнообразни източници знам, че много от споменатите неравностойни положения са били изгладени в аркадната версия, но интересното е защо това не се случва и при пускането на PS4 порта. Square Enix са пословични с добавянето на съдържание много след пусковата дата и надеждата ми е, че голяма част от споменатите проблеми с баланса ще бъдат изгладени с времето. Разбира се, надеждата умира последна. Дано дотогава не умре и самата игра.

Все пак, колкото и да ви е приятен един персонаж, с времето може да ви омръзне видът му. Няма страшно! Разработчиците са се погрижили и за това, като ви предлагат до пет различни костюма за всеки един герой. Лошото е, че трябва да си ги закупите с валутата в играта, която се събира доста бавно и трудно, а самите облекла не са кой знае колко евтини. Друг вариант е да се молите да ви се паднат от сандъчетата с награди, но там всичко е на произволен принцип.

Matchmaking

Отново, с риск да се повторя, се връщам към ядрото на играта. В основата си тя е насочена към онлайн съревнованията между отбори от по трима души. За целта можете да се впуснете сам, като играта ще ви намери още двама съотборници и съответно трима противници. Ако все пак имате приятел или двама, с които искате да се изправите срещу други хора по света, авторите са предоставили на ваше разположение и party matchmaking. По този начин ще се опитва да ви изправя срещу други събрани по подобен начин отбори.

Ето тук идва и един от най-големите проблеми на играта в текущото ѝ състояние. Самият ranked matchmaking няма никакви, поне не и видими, условия, при които да се провежда. Можете да се изправите срещу много по-силни от вас противници, както и срещу такива с ужасна интернет връзка. Именно лагът, който произлиза от второто, е най-голямото оплакване в момента. Случвало се е да проведа битка на забавен кадър и дори на нещо, което наподобява снимки, редуващи се една след друга. Сами може да се досетите, че в такива моменти нормалната игра става напълно невъзможна. Насичането и забавянето на подобни сесии в момента е основна тема на дискусии по всички форуми и групи. Японците вече уж се сдобиха с пач, който да подобрява това, но останалата част от света ще трябва да почака малко.

Друго интересно решение, което аз лично подкрепям и ще обоснова малко по-долу, е наличието на ботове при ranked мачовете. Представете си, че сте сам и искате да играете. Точно в този момент обаче, колкото и странно да звучи, няма кой знае колко хора по сървърите или просто всички играят и вие оставате без парти. За целта играта, за да не ви откаже и да не седите да чакате, ви изправя срещу изкуствен интелект, който е сравнително лесен и слаб. Именно поради тази причина намирам това за доста интересно и смислено решение, колкото и нелогично да звучи на много хора. По този начин се дава шанс на всеки да играе, независимо от активността и населеността на сървърите.

Режими на игра и съдържание

Стигаме и до най-болната тема в новата „Dissidia Final Fantasy NT“. Какво всъщност предлага самата игра? Проблемът е, че не е много. Като изключим вече споменатата постна история, която е предимно филмчета, и gauntlet режима, е редно да се фокусираме върху онлайн съдържанието. Все пак играта е мултиплейър насочена и е логично да държи ниво там. Уви, разнообразието тук е по-малкото от офлайн режимите. Ranked мачовете ви изправят 3 на 3 до унищожението на противника. Разполагате и с custom мач, като там можете да си играете и сам с 5 бота, без това да афектира ранга ви. Там и само там имате на разположение режим “Core Battle”, в който целта е да унищожите противниковия кристал и да запазите своя. С това приключваме “разнообразието”.

В самата история можете да намерите още един режим на игра, който не присъства в онлайн компонента – boss битки срещу summons. Водят се Challenge Battles и отборът ви трябва да победи някого от призоваващите богове. Изключително труден и неособено честен спрямо играча режим, но достъпен само в историята и Gauntlet Mode.

Сами виждате, че играта страда от липсата на разнообразие и въобще кой знае колко съдържание освен основните 3 на 3 битки. Вече споменах по-горе, че Square Enix обичат да добавят много съдържание впоследствие, а с обещанията за много нови герои се надявам да дойдат и нови режими и каквото още успеят да измислят. В този си вид играта изглежда недовършена и сякаш пусната бързо и недообмислено. Не че няма кой знае какво, но просто не е достатъчно за ААА заглавие с подобна цена.

За да е все пак малко по-интересно, всеки персонаж трупа опит след битките. Освен това рангове получавате за офлайн и онлайн победите си, а и притежавате цялостен character левъл. Освен точки, с които можете да отключвате спомените в историята, получавате и споменатите по-горе сандъчета. В тях се съдържат по три произволни “предмета”, вариращи от иконки за профила ви, музика, която да слушате по време на игра, костюми и скинове за оръжията на персонажите и реплики. Всичко това можете да закупите от магазина в играта срещу пари, но определено това би било бавен процес.

Графика и музика

Признавам си, че за малко да забравя да обърна внимание на толкова важен аспект от една игра. Слагам го на последно място не защото е най-маловажен, а защото е най-хубавото нещо в случая и ще бъда възможно най-кратък.

Не мога да кажа, че самите арени са особено красиви или впечатляващи за подобна 3D игра. Но поне са достатъчно адекватни и приятни за гледане. Персонажите, от друга страна, са нещо коренно различно. Те са детайлни и изрисувани в цялата си Final Fantasy прелест. Всяко тяхно движение е истинска наслада за окото.

Що се отнася до музиката, всеки фен ще бъде на седмото небе от удоволствие. Селекцията включва някои от най-добрите и обичани парчета от всички части на поредицата. Освен това играта ви предоставя възможност да си изградите собствен саундтрак, който да си слушате, докато играете. Разбира се, много от тези песни ще трябва първо да отключите, но след това ще можете да си ги въртите непрекъснато.

В заключение

„Dissidia Final Fantasy NT“ може да се превърне в чудесна игра, но в този си вид сега е по-скоро незавършен прототип. Знам, че много хора биха попитали какво толкова да очаква човек от 3 на 3 fightning игра, но… За такива като мен, които са играли предишните две части на PSP, определено очакванията бяха малко по-високи. Има множество дребни неща, за които да се хване човек. Има и множество сериозни проблеми, които да се чистят.

Разбира се, може и да се заяждам за неща от типа на липсата на възможност за 1 на 1 или 2 на 2 битки, при положение че в историята ви се предлага 2 на 3. Също така може да се запитам защо липсва крафтинг системата от предишните части. А защо да не се зачудя как така има Challenge битки офлайн, но не и онлайн? Но това са все дребни неща на фона на небалансираните персонажи и жестокия лаг, който може да убие всякакво удоволствие от играта. Ако Team Ninja се преборят поне с тези две най-големи препятствия, можем да си говорим за много по-читава игра.

Въпреки всичко „Dissida Final Fantasy NT“ си остава чудесен фен сървис и жесток реверанс към Final Fantasy феновете по света. Всички можем да се надяваме на много допълнително съдържание през предстоящите месеци, както се случи с „Final Fantasy XV“, да речем.