Екологична катастрофа може да бъде предотвратена от… ларва?

Проблемът

Човечеството е изправено на ръба на екологична катастрофа. Един от най-сериозните проблеми в днешно време е глобалното замърсяване с пластмаса. Найлонови торбички и празни опаковки от храни и напитки са най-често срещаните отпадъци, накъдето и да погледнем. На пластмасовите изделия са необходими стотици години, за да се разградят в околната среда, а ефектът им върху природата и човека е пагубен. Процентът на рециклиране на пластмаса е незначителен, а огромна част от тези отпадъци попадат в океаните – директно или „довлачени“ от реките, в които са изхвърлени, както и във въздуха, вследствие на тяхното изгаряне. Ефектът от директното попадане на вредни химични елементи във въздуха се забелязва много по-лесно, но замислете се за следното – по данни от 2012 в океаните „плават“ над 160 милиона тона пластмаса и тези цифри се увеличават с главоломна бързина. Това води до фатални последици за океанските организми, а както знаем, океаните (или по-точно фитопланктонът, който живее в тях) са отговорни за произвеждането на повече от половината кислород на планетата.

Ефектът

Когато пластмасата попадне в океана, тя, разбира се, започва да се разгражда. „Чудесно!“ биха казали някои, но всъщност това само влошава ситуацията. Тук няма да изпадаме в подробности каква екологична катастрофа може да предизвика това. Достъпна информация по темата има в огромни количества. Ето само няколко от нещата, които се случват:

• много животни загиват, тъй като се „оплитат“ или поглъщат отпадъци;
• нивата на кислород в океаните намаляват, тъй като процесът на разграждане на отпадъците „поглъща“ големи количества кислород – това, разбира се, влияе върху популацията на различните организми, които живеят там;
• в процеса на разграждане се отделят вредни химикали и канцерогенни вещества, които биват „погълнати“ от микроорганизмите, които живеят на океанското дъно. Те пък от своя страна стават храна за по-големи представители на флората и фауната и в крайна сметка попадат къде? Точно така – в нашите тела.

Решението?

Учени от Университета в Кеймбридж са открили нещо много интересно. Ларвите на „восъчния“ молец (Galleria mellonella), които по принцип се хранят с пчелен восък от кошерите, също така обичат да похапват пластмаса и то със завидна скорост.

Биохимикът д-р Паоло Бомбели и колегата му Федерика Берточини са патентовали откритието. Те споделят:

„Ларвите са само началната точка. Трябва да разберем как точно протича този процес“. Те смятат, че микробите, които живеят в гъсеницата, както и самото насекомо вероятно играят роля в разграждането на пластмасата. Ако тези химични процеси бъдат разгадани, това може да доведе до решение на глобалния проблем.

„Планираме да използваме това откритие, за да създадем практическо решение, с което да се отървем от отпадъчната пластмаса, като крайната цел е да спасим океаните, реките и цялата околна среда от неизбежните последици от замърсяването с пластмаса.“ – казва още д-р Берточини – „Това обаче не трябва да ни дава повод да изхвърляме полиетилен целенасочено в природата само защото знаем как да го разградим“.

Дали това дребно насекомо може да реши проблем, който засяга милиарди хора по света? Дали може да спаси света от екологична катастрофа? Дано! Но само времето ще покаже. Решение на проблема, за щастие, търсят и много други хора. Учени от цял свят разработват различни методи, чрез които да се справим с глобалното замърсяване. Можете например да видите как студентът Боян Слат „лови“ пластмаса. Или пък тези момчета, които буквално извличат пластмаса от въздуха. Каквото и да се случи обаче, най-важното е ние, хората, да пазим единствения дом, който имаме!