Code Vein ревю – поредната Souls имитация или игра, която наистина си заслужава

Tрябва да призная, че бях доста скептичен към Code Vein, защото, за разлика от голяма част от моето поколение, аз грам не се кефя на аниме стила. Освен това, когато FROM не са в основата, човек винаги има едно на ум.  Имах покана да участвам в теста в края на май, но нямаше как да се възползвам, защото точно тогава не бях в София.

Три месеца след това поправих грешката и изиграх демото… и промених очакванията си към по-високи – хареса ми света на играта, харесаха ми оръжията, харесаха ми и босовете. И съответно започнах да я очаквам с нетърпение.

Месец по-късно вече съм изиграл играта на 100%, минал съм всяко едно ъгълче на картата и дълбините и съм събрал доста впечатления.  И сега, чрез тези впечатления, ще се опитам да оформя текст, с който да ви помогна да направите своя избор “да играя, или да пропусна”, като същевременно ще се постарая да няма прекалено много спойлери.

Също така държа да уточня, че аз съм соло играч и играя играта само и единствено сам – без приятелско NPC или онлайн помощ. Така че описанието, което ще прочетете, е изцяло базирано на тази гледна точка. И аз лично препоръчвам изцяло този начин на игра, защото най-пълноценно можете да се насладите на разнооборазието, което предлага геймплеят и светът на играта.

Геймплей

Смятам, че това е най-важното нещо за всяка Souslike игра и за това ще започна с него.

Геймплеят в Code Vein ми допада изключително много, защото е бърз и динамичен. Това позволява битките да са много зрелищни и приятни, поне за агресивните играчи като мен, които обичат веднага да действат, а не да стоят и да дебнат боса, който да замахва по 1 час, за да направят кълбо в подходящия момент. А точно както в DS, доджването е една от основните ни защитни механики – избягваш удар в подходящия момент, след което е твой ред да удариш. Теглото играе съществена роля, като колкото си по-лек, доджването ти е по-бързо и по-надалеч. Можеш да сменяш между 2 оръжия и 8 гифта (уменията на играча ни).

Решението да можеш да използваш 8 различни умения едновременно чрез простичка система от 2 бутона направо е гениално и определено е нещото, което най-много харесах в цялата игра. Вместо да трябва да гледаш постоянно дали слотът ти показва правилния айтем/спел, както е в DS, тук просто винаги знаеш, че R2+X ти е защитен гифт (примерно) и го пускаш, без да откъсваш поглед от боса за стотни от секундата. Има обаче и проблеми, обвързани с бързината на геймплея. Най-лошото нещо за мен в цялата игра е, че на фона на невероятната динамика, основното ни защитно действие във всяка една Soulslike игра – хийлването, става чутовно и безобразно бавно. Всяка една грешка означава началото на една отвратителна игра на котка и мишка с боса (ние, естестествено, сме мишката) за да го изчакаме да направи подходящо по-дълго движение (което да не ни уцели), за да можем да се хийлнем. Това смятам, че е изключително малоумно геймплей решение, защото на моменти тотално скапва иначе бързите и динамични битки, които ни предлага играта.

Имам подобно мнение и за рейндж-гифтовете (подобни на спеловете в DS) – изпълняват се доста бавно, а тук болшинството от враговете са толкова бързи, че докато нашият се натутка да пусне магийка, и вече е изял тупаницата. Това прави, поне за мен, абсолютно неизползваеми caster класовете и разчитах 90% на меле бой.

Развитие на персонажа – класове, оръжия, умения

Важна част от Soulslike игрите са богатството на класове и оръжия, с които можем да ги изиграваме по много различни начини.

За разлика от повечето игри в този стил, в Code Vein не избираме някакъв клас, с който да се развиваме. Нашият пичага умее да използва всякакви Blood codes (така се наричат класовете) и можем постоянно да ги сменяме. Имаме базирани на strength, dex, както и такива, подходящи за рейндж атаки.

В тази връзка, когато вдигате левел, вие не покачвате пряко определена оценка на вашия персонаж, а плавно вдигате оценките на всичко, което той умее. Идеята е, че тези неща се променят много, когато сменяте кодовете. Съответно никой няма да има полза от caster с висока сила (примерно).

Към всеки клас върви комплект с умения (гифтове), които можете да използвате. Хубавото е, че когато успеете да усвоите напълно някое умение, можете да го използвате и с останалите класове герои, стига съответният клас да има нужните оценки. Има и умения, които не могат да бъдат усвоявани от други класове. Те обикновено са най-добрите, така че ако много държите да използвате такива, ще трябва да използвате и съответния блъд код, към който то принадлежи.

Уменията са 2 вида – активни и пасивни. Пасивните умения са еквивалента на пръстените в DS и имате 4 слота за такива.
Активните умения са най-разнообразни, като включват повишаване на атака или защита за определен период от време, редуциране на определени тип демидж, комбо с определено оръжие, разлини магии, с които да помпате лошите от далеч и т.н.

Всяко от активните умения струва определено количество ichor (нещо като емблемите в Sekiro), трае определено време (освен тези с еднократен ефект) и после има отново време, през което се зарежда, преди да можете да го използвате отново. Хубавото на цялата работа е, че ichor-a не се фарми, а се пълни догоре всеки път, когато седнете на чекпойнта (mistle се казва в тази игра). Освен това всеки път като удряте, парирате или правите backstab, също получавате точки ichor, които можете да използвате.

Оръжията не са малко, но определено са далеч от богатството, което ни се предлага в Dark Souls. Имате общо 5 класа оръжия – леки мечове, тежки мечове, алебарди, големи чукове и байонети (пушки с щикове). Честно казано, интересно ми беше  да се занимавам с оръжията дотолкова, че да открия кое е най-доброто от всеки клас. И личното ми мнение е – това определено не е най-силната страна на играта.

Свят на играта

Тук мнението ми се дели на две половини – красотата и разнообразието на зоните е едната страна, другата е последователността и свързаността в света на играта.

Първо да започнем с хубавото – за мен зоните в играта са много красиви и разнообразни. Дори да спре да погледа човек си е истинско удоволствие. Личните ми фаворити са Ridge of Frozen Souls и Cathedral of the Sacred Blood. Но като цяло почти нямаше зона в играта, която да не ми хареса много, всъщност само и единствено Hollowing Pit.

От друга страна обаче самата игра, както и зоните в нея, са изключително линейни. Дотам, че само в 1-2 случая можете по някакъв начин да си изберете последователността на босовете. В зоните пък винаги има само един път до края, всички разклонения завършват някъде с item или нещо друго, но пътят от входа на зоната до босът (с много малко изключения) е само един. Това за мен е огромен минус и малко или много ми разваля впечатлението от иначе прекрасните локации. Не казвам, че трябва да имаме зони като Cathedral Ward или Ashina Castle, където да има хиляди разклонения, но пък поне съществуването на някаква алтернатива щеше да бъде доста добре прието, поне от мен.

Освен основния свят на играта, имаме и Depths – според мен опит за имитация на дънджъните в Bloodborne. Тази добавка хем не е лоша като идея, хем не ми допада съвсем като начин на реализация. Най-вече поради факта, че зоните се изключително малки и няма кой знае колко за изследване. Освен това липсва опцията да се генерира зона на случаен принцип, както е в ББ, и по този начин винаги да имаме нещо неочаквано.

Историята

Ооо, не, Касандра си е изгубила паметта…

В Code Vein историята е изключително основно нещо. Дотолкова, че чак мен лично ме дразни. Оставяйки настрана факта, че сюжетът не е нищо особено, постоянно се случва да бъдете прекъсвани от кът сцени, често траещи по 5, дори 10 минути. Да, могат да се пропускат, но пък има шанс така да изпуснете нещо, което да се окаже важно по-късно в играта.

И в крайна сметка реших да ги гледам. Освен това в играта трябва постепенно да разкривате спомените на останалите персонажи, като това става чрез подобна на сънищата в Max Payne геймплей механика – уж вървите вие, но само гледате. И е мнооого досадно. В крайна сметка тези спомени аз винаги ги пропусках, но пак е супер дразнещо, защото всеки път имате зареждащи екрани.

Като цяло историята за мен е от слабите страни на играта. Първо, защото не смятам, че е на ниво, и второ, защото постоянно се натрапва с кът сцени и зареждащи екрани, което е в състояние да съсипе нервите на по-нетърпеливите за екшън играчи като мен.

Трудност и бос битки

Това, което превърна Souls игрите в култ, е трудността и бос битките.

Много играчи се отказват да играят дадени игри от този тип, защото се шири мнението, че са прекалено лесни. Как стои обаче въпросът тук?

Ще коментирам ситуацията от позицията на човек, който има над 3000 часа в различните Souls игри, като част от постиженията ми са минаването на DS3 на 1 левел, минаването на всички бос битки в Sekiro без получен удар, както и достигането на 256 етаж в кулата на Let it die. Казвам тези неща не за да се хваля (или може би малко), а за да подсиля ефекта на мнението си, че в началото Code Vein е безобразно трудна игра, ако решите да я играете solo. Mido е еталон за бос битка – страхотен персонаж, страхотен муувсет, страхотна атмосфера.

Още вторият бос в играта ми отне близо 4 часа дa го мина. А все пак говорим за началото – момент, когато все още не сме навлезли в дебрите на играта и не сме свикнали с механиките и геймплея. И съответно се очаква създателите да са малко по-внимателни към нас.

След това нещата не изглеждат много по-добре – повечето босове имат поне една уаншотваща атака, поне на левелите, на които аз играех. Все пак по някое време към края на играта нещата се обръщат – валутата в играта (haze) започва да се изкарва супер лесно. Съответно започваме да качваме много левели и изведнъж се оказваме доста назобани, и то без специално да фармим за левел.

Така вместо в началото да е по-лесно, докато свикнем, се оказва, че много по-лесно минах последните босове, включително прословутите Blade Bearer and Cannoneer само с няколко опита. A последните 3 боса ги минах от раз.

В това отношение играта не е добре балансирана, или поне на мен не ми е по вкуса. Еталон как е решен този проблем смятам, че е Sekiro, защото там покачването на левел е така направено, че не можеш да се назобаш прекалено много.

Blade Bearer and Cannoneer е една от най-сериозните битки в играта.

Струва ли си всъщност Code Vein?

Плюсове:

• Добри и иновационни геймплей решения
• Бърз и динамичен геймплей
• Голямо разнообразие от класове
• Възможност за постоянната смяна на класовете
• Красив и разнообразен свят
• Трудност, достойна за Soulslike игра
• Огромно разнообразие от умения
• Интересни и разнообразни бос битки

Минуси:

• Безумно бавно хийлване
• Прекалена линейност
• Небалансирано качване на нива
• Прекалена насоченост към co-op
• Постоянно натрапваща се история

 

Заключителни думи

В заключение мога да кажа, че Code Vein не е перфектна игра, авторите има какво да подобряват, ако решат да направят следваща версия.

Въпреки това аз лично смятам, че опитът на Bandai Namco е повече от успешен и положителните неща са доста повече от отрицателните. Изиграх играта с огромно удоволствие, а сега със същото се хвърлям в дебрите на NG+.

Така че ако харесвате трудните игри и разнообразието от готини умения, и най-вече – ако харесвате трудни, динамични и напрегнати бос битки, не пропускайте това заглавие, определено има какво да ви предложи.

Интересно ми е мнението и на останалите фенове на играта. Можете да го споделите тук като коментар, или в нашата фейсбук група, където заедно да коментираме предимставата и недостатъците на заглавието на Bandai Namco. Можете и да ми пишете във фейсбук на всякакви теми, свързани със соулслайк игрите, ще се радвам да ви отговоря.

Статистика от моето изиграване:

• Продължителност: 55 часа (разкрита всяка една зона на 100%)
• Най-трудна битка: Butterfly of Delirium
• Любима бос битка: Juzo Mido
• Любима локация: Ridge of the Frozen Souls
• Любим Blood Code: Queenslayer
• Любимо оръжие: Enduring Crimson
• Любимо умение: Final Journey
• Любим персонаж: Jack Rutherford
• Плейслист с всички битки и стриймове: ТУК

За повече Souslike съдържание можете да се абонирате за Youtube канала на автора на статията.
За повече гейминг новини и дискусии можете да посетите нашата фейсбук група.